Чувството на благодарност променя живота

В края на миналата година България официално вписа световно постижение в книгата на рекордите Гинес.

След 25 часа непрекъснат трансформационен процес, без пауза и при стриктно спазване на всички международни изисквания, професор доктор Стояна Нацева успешно реализира най-дългото събитие за манифестиране чрез благодарност.

Рекорд свързан с издръжливост, устойчивост и непрекъсната лична и колективна трансформация.

Това е постижение не само на волята и духа, но и на една философия за съзнателен живот.

Водещ: Какво означава за Вас този рекорд като лично преживяване и като послание?

Проф. Стояна Нацева: За мен е като доктор по психология много важно да доведа до знанието на колкото се може повече хора, че чрез благодарността те могат да претрансформират техния живот.

Защото ако погледнем на негативните опитности през призмата на благодарност и намерим ценност - какво съм научил, по какъв начин съм се променил, по какъв начин съм изменил живота - ние можем да сменим цялата си гледна точка.

И когато фокусът на внимание е към положителното в благодарността, в ценността - тогава от околната среда ние можем да вземем повече ресурси, за да постигнем повече от целите си.

И, знаейки всичко това, за мен беше изключително важно да мога да дам стойност и ценност на хората.

25-часовото трансформационно шоу беше на 21 и на 22 декември. Те са много силни енергийни дати.

Старите българи, въобще във всички цивилизации, точно на тези дати се е празнувала новата година.

Това е най-дългата нощ и раждането на новия ден.

Но най-ценното беше наистина трансформацията на хората, защото  ние живеем в време с много предизвикателства и хората имат нужда от подкрепа, имат нужда от правилна насока, от положителни емоции, от преживявания.

И понеже го съчетахме и с над 20 от най-обичаните български изпълнители, то беше като шоу с моя колега Красимир Недялков - мисля, че самите хора бяха толкова доволни, над стотици хиляди гледаха и имаме хиляди обратни връзки, че  са се почувствали по-добре, имали са лични и много дълбоки преживявания и много от тях споделят, че това е новия ми  рожден ден, защото осъзнавам колко много е ценен за мен рода, аз самия като човек, и въобще повдигането на вибрациите беше изключително силно.

За мен лично беше много предизвикателно, защото това са 25 часа, на всеки един час само 5 минути почивка.

Съдия от Гинес беше тук, присъстваше и всичко се измерваше до секунда. Беше наистина предизвикателство да държа полето, вниманието на тези хора, физически. Но се справихме и беше великолепно преживяване.

Най-вече сме прославили България като център на духовност, на образование. И сме вписани в рекордите на Гинес, което  само по себе си прославя държавата.

 

Водещ: Кой беше най-трудният момент в тези 25 часа без прекъсване? Казахте 5 минути на всеки час. Имаше ли миг, в който тялото или умът поискаха да се откажат и какво ви задържаше в процеса?

Проф. Стояна Нацева: Ами, самата мисия ме задържаше, самата реакция на хората.

Ние непрекъснато четяхме и в YouTube, там се предаваше директно, в имейл, в другите социални мрежи. Четяхме самите отзиви на нашите последователи, които са в цял свят. Хора от САЩ, от Англия, от цял свят, буквално, от Дубай. И там ми даваше огромно удоволствие. Естествено, че беше много предизвикателно физически, най-малкото за физиологичните ни ни нужди, но когато човек има глобална цел, голяма идея, която е в полза на човечеството, организмът се стегна и издържахме. И накрая, даже хората казаха, можем още 25 часа. Толкова беше хубава самата емоция.

Водещ: Какво се случва с човека, когато благодарността се превърне в едно непрекъснато състояние, а не в моментен жест?

 
Проф. Стояна Нацева: Случват се много важни биохимични процеси в мозъка. Защото докато ние живеем в рамката на проблема, както живеят 95% от всички хора, търсят непрекъснато кой е виновен, колко е голям проблема, от кога се е появил проблема, как няма да се реши проблема. Това ние го наричаме в психологията рамка    на  проблема . А когато ние благодарим, тогава  мигдалата в мозъка, това е центъра на страха, се успокоява и вместо адреналин, норадреналин, кортизол, тялото започва да възпроизвежда тези хормони на щастието -допамин, например, - това  е невротрансмитер, окситоцин, другите хормони на щастието.

Когато ние започваме да търсим какво всъщност искам да постигна в момента, за какво съм благодарен, какви ресурси на мене ми трябват и коя ще е следващата крачка. Защото ако дълго седим в рамката на проблема, тялото свиква с тези негативни хормони. Те не са негативни, това е  физиология, но тялото свиква и започва това да става като състояние на тревожност. Затова е много важно хората да се ограмотяват  съзнателно, чрез такива елементарни практики, да се учат да мислят по нов начин.

Начин, който е полезен не само за тях, той е полезен и за техните семейства, и за общността, за държавата и за планетата.

 
Водещ: Какво беше лично вашето усещане? Как се променяше енергията в залата и в участниците при толкова дълъг непрекъснат процес?

Проф. Стояна Нацева: Енергията през цялото време беше изключително висока. Аз мога да кажа, че това преживяване надмина всичките ми мечти и всичките ми очаквания. Защото аз винаги съм рационално и критично настроена и искам да предотвратя, ако мога, всеки спад на енергия, но хората бяха толкова доволни, толкова щастливи. Много от тях казаха, че това е по-хубаво от всякакви новогодишни телевизионни програми, защото съчетаваме психология, съчетаваме преживяване чрез песни, чрез танци и благодарност. Аз през цялото време бях  в  еуфория. Наблюдавах го и сред участниците, и хилядите отзиви на хора, които са ни гледали от цял свят, също потвърдиха това.
Водещ: А какво научихте за себе си по време на тези 25 часа?

Проф. Стояна Нацева: Аз научих за себе си, че трябва да се доверявам на интуицията си, защото тази идея за този Гинес рекорд, идеята ми дойде случайно бих казала , но явно не е случайно, явно съм готова за тази идея. И първоначално аз я отричах твърде дълго. Дали хората ще го разберат, дали ще го одобрят, дали ще се включат. Но доверявайки се на себе си, на интуицията си, на познанията си като професор, доктор по психология, виждам, че нашата интуиция никога не прави грешки. И когато ние сме дълбоко свързани с себе си, ние и познаваме себе си и имаме знания, може да даваме най-доброто на света, на хората.

 
Водещ: А този рекорд наистина изисква една изключителна психическа и физическа устойчивост. Имаше ли моменти на подготовка за него?

 
Проф. Стояна Нацева: О, да, имаше много голяма подготовка. Първо имаше преговори с Гинес, защото те заради нас направиха отделна категория, която никога не е съществувала. Казва се „Манифестиране чрез благодарност“. Те я подадоха тази категория. Освен това, там трябваше да се уреди да дойде съдия  от тях до тук. Имат много строги изисквания по какъв начин да се ползва логото, името. Изхранване на всичките хора, които бяха на място. Трябваше да се ангажира заведение, трябваше да се направи непрекъснат стрииминг -  т.е. пет камери непрекъснато снимат, трябваше да се уредят да дойдат изпълнителите в определени часове, да се грижим за психическото, емоционално поведение и въобще самочувствие на гостите. Изключително жестока  рамка си бях поставила, но много съм горда от себе си и от моя екип, че абсолютно всичко успяхме да направим и преживяването беше великолепно. Но се изисква огромна организация.  Това е огромна организация.

 

Водещ: Какво означава за вас този рекорд, професор Нацева, да бъде записан на името на България?

Проф. Стояна Нацева: Аз много искам България в света да бъде отбелязана като духовен център и център на образованието, защото тук аз наистина знам, че това е център на духовността. Виждам колко много пробудени хора има, хора със знания, хора, които искат да се обучават. И искам България така да бъде отбелязана в картата на света.

Водещ: Какво послание изпраща това световно постижение към хора, които търсят смисъл, баланс и вътрешна сила?

 
Проф. Стояна Нацева: Смисъл и баланса се намират във всеки конкретен човек. По време на това трансформационно шоу, аз дадох над 55 техники, чрез които човек първо в себе си трябва да намери смисъл и баланс, чрез силата на благодарността.

Защото всеки един влияе минимум на 50 човека и това е единствения начин ние да променим нещо и в нашата държава, и в света, като  изменяме вътре себе си. Дори майка Тереза казва, ако искаш да промениш света, върни се в къщи и направи щастлив себе си и семейството си.

Аз мисля по същия начин, че щастливия човек, осъзнатият човек, разумният човек може да влияе и на семейството си и на света около себе си.  
Водещ: Ако трябва с едно изречение да обобщите тези 25 часа, какво бихте казали?

Проф. Стояна Нацева: Изключително предизвикателство, но и доказателство за силата на българския дух. За нашето желание, за нашата потребност да бъдем благодарни, да бъдем във  високи вибрации и да вървим напред.

Професор доктор Стояна Нацева не просто постави рекорд, тя отвори пространство за размисъл, за благодарност и за онзи вътрешен диалог, който ни напомня колко силен може да бъде човек, когато е в съзнателен процес със себе си.

Световното признание от Гинес е факт, но истинската стойност на това постижение остава в преживяването, в енергията и в посланието, което продължава и след края на тези 25 часа.