Диана Петрова: Границата на личното пространство е неприкосновена

Къде свършва сигурността и къде започва грубото навлизане в личното пространство? Това е въпросът, който в последните дни тревожи много хора, след информации за видеонаблюдение и изтичане на видеоматериали от козметични салони. Асоциацията на козметиците в България излезе с отворено писмо до медиите, в което категорично заявява:

„Видеонаблюдението е абсолютно недопустимо в зони с високо ниво на очакване за лична неприкосновеност, като кабинети за процедури, терапевтични зали, съблекални и санитарни помещения.“

От асоциацията подчертават, че аргументът „с цел сигурност“ не може да служи като алиби за навлизане в интимната сфера на клиента. Дори формално даденото съгласие често е правно невалидно.

По темата Радио Благоевград разговаря с председателката на Асоциацията на козметиците в България Диана Петрова. Тя уточни, че случаите, които се обсъждат в медиите, не е системна практика, а единично нарушение, което обаче вреди на имиджа на целия бранш:

„В процедурните кабинети и съблекалните видеонаблюдението е абсолютно забранено. Камери могат да се поставят само на рецепцията и пред входа на салона, където няма нарушение на личното пространство на клиента. Случаите, за които се говори са изключение, но именно те подчертават колко важно е клиентите да знаят своите права.“

По думите на Диана Петрова при съхраняване на чувствителна информация, като здравни данни, е необходимо информирано съгласие и стриктно законово спазване на процедурите за защита на данните. Отговорността за изтичане на видеоматериали е изцяло на собственика на салона, който трябва да предприема мерки с оглед на служители, напускащи работното място, както и при други потенциални рискове.

„Клиентите трябва да изберат сертифицирани салони, да питат как се съхраняват техните данни и да бъдат нащрек. Публичното осъждане на нарушенията не е атака срещу бранша, а начин да се защити доверието на клиентите“, допълни Петрова.

Асоциацията отбелязва, че видеонаблюдението е недопустимо не само в козметичните кабинети, но и в други зони с очакване за лична неприкосновеност – пробни в магазини, фитнеси, съблекални и други подобни пространства. Дори полученото съгласие от клиента често е непропорционално и правно невалидно.

„Малките салони вече са и дигитални бази данни. Ако няма вътрешни правила за защита на информацията, пробивът е въпрос на време. Нарушаването на правилата за лична неприкосновеност вреди не само на конкретните клиенти, но и на цялостния имидж на професионалистите в бранша“, обясни Петрова.

Тя подчерта, че при коректните салони клиентите могат да бъдат спокойни. Нарушенията са единични и не определят стандартите на професията. В същото време публичното осъждане и информираността на клиентите са основният инструмент за защита на доверието.

Накрая Диана Петрова даде конкретни препоръки към гражданите:

• Избирайте салони с сертифицирани специалисти.
• Проверявайте къде са поставени камери и как се съхраняват данните ви.
• Не се колебайте да задавате въпроси за защитата на личната си информация.
• При нарушения сигнализирайте съответните контролни органи.

„Личната неприкосновеност не е въпрос на удобство, а граница, която не подлежи на договаряне. Публичното осъждане на непрофесионалните практики е единственият начин да се защити доверието на клиентите и доброто име на бранша“, заключи председателката на Асоциацията на козметиците в България.