Трихинелоза – периодично срещана паразитоза в нашата страна

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова работи в Клиника по инфекциозни болести към Военномедицинска академия – София. През 2008 г. завършва медицина в Медицински университет – София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”, а през май 2025 г. придобива втора медицинска специалност по „Медицинска паразитология”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „Доктор”. Автор на над 100 научни публикации в България и чужбина.

След празничната трапеза често говорим за вкус и традиция. Но понякога зад домашното месо може да се крие сериозен риск.

В месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор с д-р Магдалена Баймакова“ специалистът от ВМА-София коментира трихинелозата като заболяване, което всяка година ни напомня за себе си.

Трихинелозата е паразитоза, която се причинява от паразитите от род Trichinella. Заразяването на човека се осъществява при консумацията на месо и/или месни продукти (кайма, луканка, суджук, кебапчета, кюфтета и др.), които са в суров/полусоров вид и са били заразени преди това с трихинелни ларви. Ключовото тук е, че се има предвид месо и месни продукти, които не са преминали през достатъчна термична обработка преди тяхната консумация – това заяви в ефира на БНР-Радио Благоевград гл. ас. д-р Магдалена Баймакова.

Тя посочи, че  източник на инфекцията за човека се оказват диви и домашни месоядни и всеядни бозайници, заразени с трихинели. Заболяването се предава от животно на животно, а човек случайно се заразява с тази паразитоза. Хищничество, канибализъм и трупоядство са водещите механизми, които поддържат веригата на предаването на трихинелозата в природата, като различните видове гризачи активно участват в тези процеси. Най-честите източници на трихинелоза са домашните свине и дивите свине, а по-рядко могат да бъдат мечки, коне, язовци, лисици, птици и морски млекопитаещи видове. В природата основни резервоари на трихинелозата са лисици, вълци ,чакали, диви свине, мечки, белки.

След поглъщането на опаразитените месо и/или месни продукти, под влияние на стомашния сок се освобождат ларвите, които достигат до тънкото черво. Следва процес на съзряване, полова зрялост и копулиране. Женските паразити раждат ларви (трихинелите са живораждащи), които се разнасят из цялото тяло и навлизат в мускулните клетки на скелетната мускулатура.

Клиничният ход на болестта преминава през 4 основни етапа: (а) инкубационен период (от заразяването до проявата на клиничните симптоми); (б) остра изява на болестта; (в) възстановителен период; (г) период на пълно оздравяване. Инкубационният период е от 1 до 51 дни. Степента на клиничната изява варива в зависимост от количеството на погълнатите ларви, кратността на инвазията, вида на паразита, имунното състояние на човека и степента на термична обработка на месото и месните продукти.

Клиничните прояви могат да бъдат както безсимптомни така и леки, средно тежки и тежки прояви. Много често симптомите наподобяват „грипна инфекция“, с остро начало, коремни болки, гадене, повръщане, диария. Освен това може да се наблюдават и развитие на висока температура, изпотяване, поява на оток около очите, оток на лицето, които може да се разпространят към крайниците. Понякога се установяват и изразени мускулни болки, болки в дъвкателната мускулатура, при преглъщане, болки по тялото. Може да бъде установено развитие на токсикоалергични прояви. Много често в кръвните изследвания се наблюдават силно увеличен брой на еозинофилите и промени в други кръвни показатели.

Усложненията се проявяват със засягане на сърдечно-съдовата система, най-често миокардити, емболия, характерни промени в ЕКГ. Други усложнения водят до засягане на нервната система  с промени в поведението, съзнанието, нарушения в подохката, възпаление на мозъка и мозъчните обвивки. Понякога са наблюдавани засягане на очите с характерния оток, конюнктивит, кръвоизливи, засягане на зрителния нерв. Освен това са възможни и белодробни и гастоинтестинални усложенения. Макар и рядко е възможно да настъпи летален изход.

Сред лицата най-застрашени от заразяване с трихинелоза попадат ловци и техните семейства, месари, кланнични работници, хора, които традиционно консумират сурово или полусурово месо („алангле“) и месни продукти, лица посещаващи екзотични дестинации и консумиращи месни деликатеси със съмнителен произход.

Поставянето на диагнозата е комплексно мероприятие, при което се вземат предвид епидемиологичните данни за консумация на съмнителна храна, която не е преминала необходимите паразитологичните изследвания и достатъчно безопасна термична обработка. За поставянето на диагнозата се ориентираме и по клиничните прояви като температура, мускулни болки, оток на лицето и характерни лабораторни промени. За потвърждаване на диагнозата при хората се прилага рутинен и достъпен кръвен тест, с който се търсят специфични анитела. Месото/месните продукти, които се изпращат са изследване трябва да бъдат късове от скелетна мускулатура, от език, дъвкателните мускули, диафрагмата. Добре е да се знае, че не се изпращат/не се подлагат на изследване сланина и вътрешни органи.

Мускулните трихинели са много устойчиви във външната среда. Високата температура до +75 градуса ги унищожава за кратко време, като сърцевинната (вътрешна) температура на месото е тази, която е ефективна за унищожаване и на други хранитрелни патогени. Ниските температури въздействат върху някои видове, които загиват след 20 дни при –15С до –20С. Осоляване, опушване, използване на микровълнова фурна не винаги съумяват да унищожат трихинелозата и затова не се препоръчват като метод за инактивиране.