Под земята на Ораново: изповедта на един миньор

Минното дело в Симитли е не просто поминък, а съдба за поколения мъже. Такъв е и пътят на Христо Боянски – миньор с над десет години стаж в рудник „Ораново“, започнал работа през 1995 г., веднага след казармата. Завършил Техникума по минно производство в Перник, той поема по стъпките на баща си и влиза в една от най-тежките професии.

„Който не е влизал под земята, не знае какво е“, казва Боянски. Работният ден започва в 5 сутринта. Следва спускане с асансьор към подземните галерии, където смяната продължава седем часа. Вътре температурите достигат 40 градуса, въздухът е тежък, а опасността – постоянна. Срутвания, метан, взривове и въглищен прах са ежедневие.

Мината работи денонощно – на три смени. Всеки работник минава инструктаж и задължителни изпити за конкретната си длъжност. „В мината всеки зависи от другия“, обяснява бившият началник участък, ръководил над 100 души. Сигналите с лампи, строгият контрол върху взривовете и проверките за алкохол са част от системата за безопасност.

Заплатите са били по-високи от средните за страната – компенсация за тежките условия. Но цената често е здравето. Силикозата, инцидентите и загиналите колеги остават тежък спомен.

Днес рудник „Ораново“ е символ на една отминаваща епоха. Миньорската професия постепенно остава в миналото, но за хората от Симитли тя е част от идентичността на общността.

„Като излезеш отдолу, първо се кръстиш, че си жив и здрав“, споделя Христо Боянски.

Историята му е разказ за труд, смелост и достойнство – за хората, които години наред са слизали под земята, за да осигурят топлина и енергия над нея.

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера Теодора Червенкова с миньора Христо Боянски.