3 март – паметта за свободата и живите символи на България

Националният празник 3 март ни връща към героизма и саможертвата на предците ни. Денят на Освобождението не е просто историческа дата, а символ на възстановената българска държавност и на силата на един народ да отстоява свободата си.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефански мирен договор – актът, който поставя началото на Третата българска държава. Според Кольо Колев, директор на Института за съхраняване на културно-историческото наследство, тази дата има силен морален и емоционален заряд, защото обединява признателността към жертвите и надеждата за бъдещето.

Сред най-значимите символи на Освобождението остава Паметник на свободата на връх Шипка – мястото, където българските опълченци и руските воини защитават с цената на живота си свободата на България. В столицата монументът на Паметник на Цар Освободител напомня за ролята на император Александър II, а Паметник на Васил Левски пази образа на Апостола – Васил Левски, чиято саможертва остава морален ориентир за поколенията.

Паметниците, посветени на руските войници, подчертават международната подкрепа в Освободителната война, а тези на българските опълченци – решимостта и саможертвата на самия народ. Днес те ни напомнят, че свободата е извоювана с общи усилия и висока цена.

В Югозападна България също се пазят значими места на памет – военни мемориали, паметни плочи и монументи, които съхраняват спомена за героите от региона. Те превръщат историята в жива памет и възпитават патриотично съзнание у младите.

Според Колев паметниците са „учебници по история на открито“ – те не само разказват за миналото, но и изграждат националната ни идентичност.

В звуковия файл чуйте интервюто на Елеонора Тропанкова с Кольо Колев.