Георги Киряков: Обещанията за борба с модела трябва да срещат скептицизъм

Политическият проект около бившия президент Румен Радев вероятно ще концентрира електоралната подкрепа преди всичко около неговата лична фигура, а не толкова около партиите в коалицията или имената в листите. Това коментира в ефира на Радио Благоевград политологът Георги Киряков.

По думите му не е изненадващо, че в новата коалиция се появяват добре познати лица от българската политика. Той прогнозира, че подобна логика ще се следва и при подреждането на кандидат-депутатските листи.

„Вотът ще се фокусира единствено и само върху името на президента Радев. Няма да се обръща толкова внимание нито на партиите, които образуват коалицията, нито на имената в листите. Неговият авторитет ще бъде водещият мотив за гласуване“, посочи Киряков. Според него подобен модел не е непознат за българската политика и може да бъде сравнен с други политически проекти, които също са били силно персонифицирани.

Политологът изрази скептицизъм към заявките за радикална промяна на модела на управление. По думите му подобни обещания често остават на ниво обща политическа реторика, без да се превръщат в конкретни политики.

„На всяка такава обобщена заявка трябва да се гледа с известна доза скептицизъм, защото зад нея често липсват конкретни политики – било в социалната сфера, финансите, образованието или външната политика“, коментира той. Киряков отбеляза, че пред всяка политическа сила, която заявява намерение да управлява, стои и въпросът за потенциалните коалиционни партньори. По думите му именно там често възникват компромиси със заявените политики. „Ще имаме парламент, в който ще се наложат коалиции. А когато се налагат коалиции, неизбежно възниква въпросът какви компромиси ще се правят със заявените политики“, каза още политологът.

По отношение на останалите политически сили Киряков отбеляза, че част от тях са в трудна позиция преди началото на кампанията, а социологическите данни към момента очертават парламент с около пет или шест партии. Според него електоралната енергия, породена от протестите в края на миналата година, вече е отслабнала.

„Част от тази енергия се канализира в нови политически проекти, но друга част просто се разсея и хората отново губят желание за политическо участие“, посочи той.