Профилактичният преглед на сънните артерии може да предотврати инсулт

Инсултът остава едно от най-сериозните заболявания на нашето време и е сред водещите причини за инвалидизация и смъртност. В много случаи обаче рискът от инсулт може да бъде предотвратен, ако навреме се открият и лекуват определени съдови проблеми. Един от тях е стеснението на сънните, или т.нар. каротидни артерии – основните съдове, които снабдяват мозъка с кръв и кислород.

Кога подобно стеснение става опасно, има ли симптоми, които могат да подскажат, че нещо не е наред, и какви са възможностите на съвременната медицина за лечение и профилактика? В интервю за БНР – Радио Благоевград темата коментира  д-р Борис Илчев, съдов лекар в Клиниката по съдова хирургия на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда.

Каротидните, или сънните артерии, са основните съдове, които доставят кръв към мозъка. Те се намират в областта на шията и имат изключително важна роля за нормалната функция на мозъка, който е силно чувствителен към всяко намаление на кръвотока и на доставката на кислород – обясни д-р Илчев. Когато в тези съдове се появи стеснение, съществува риск част от мозъка да остане без достатъчно кислород, което може да доведе до инсулт. Най-честата причина за подобни стеснения е атеросклерозата – процес, при който по стените на артериите се натрупват плаки, съставени от холестерол, калций, възпалителни клетки и други вещества.

„С времето тези плаки нарастват и могат да доведат до недостатъчна доставка на кислород към мозъка. В по-тежки случаи плаката може да се разкъса и части от нея да мигрират към мозъка, където да причинят инсулт,“ допълва специалистът.

Сред най-честите рискови фактори са тютюнопушенето, високото кръвно налягане, повишеният холестерол, диабетът, наднорменото тегло, обездвижването и напредването на възрастта.

Много хора могат да живеят дълго време със стеснение на сънните артерии, без дори да подозират за това. В някои случаи обаче рискът от инсулт се увеличава значително.

„Обръщаме специално внимание, когато стеснението надхвърли около 60–70 процента от диаметъра на съда. Това са пациенти, които често нямат симптоми, но рискът от инсулт вече е по-висок,“ каза д-р Илчев.

Съществува и друга група пациенти – такива, при които стеснението е по-малко, но вече са се появили симптоми. Най-често те наподобяват инсулт и се определят като транзиторна исхемична атака, известна още като „мини-инсулт“.

„Това може да бъде внезапно изкривяване на лицето, слабост или изтръпване на ръка или крак, временна загуба на зрение с едното око, нарушение в равновесието или неясен говор. Дори симптомите да изчезнат след няколко минути, това е предупредителен сигнал и изисква медицинска оценка,“ - подчертава той.

За установяване на каротидното стеснение най-често първоначално се използва ехографско изследване – доплер сонография. То е неинвазивно, бързо и дава добра информация за степента на стеснението.

„Когато започнем да планираме интервенция или имаме съмнения, компютърно-томографската ангиография ни дава най-пълната информация за състоянието на съдовете,“ обяснява специалистът.

Основата на лечението е оптималната медикаментозна терапия – контрол на кръвното налягане, холестерола и диабета, както и медикаменти, които намаляват риска от образуване на тромби.

Когато стеснението е значително или вече има симптоми, може да се наложи и интервенция.

„Класическият метод е каротидната ендартеректомия – операция, при която чрез малък разрез на шията достигаме до артерията и премахваме плаката, която я стеснява,“ казва д-р Илчев.

Друг вариант е каротидното стентиране – минимално инвазивна процедура, при която се поставя стент, който разширява артерията и стабилизира плаката.

Изборът на метод се прави индивидуално за всеки пациент, в зависимост от анатомията на съдовете, възрастта и общото здравословно състояние.

Според специалистът профилактиката играе ключова роля за намаляване на риска от инсулт.

„Профилактичният преглед може да предотврати инсулт, защото когато открием проблема навреме, започваме лечение, което значително намалява риска,“ подчертава д-р Илчев.

Препоръката е хората след 50-годишна възраст да правят профилактичен преглед на сънните артерии, особено ако имат рискови фактори като високо кръвно налягане, диабет или тютюнопушене.

„Инсултът много често е предотвратим. Не трябва да чакаме да се случи тежък инцидент, за да потърсим медицинска помощ“  - допълва специалистът.