Милка Матеева за сцената, жертвите и незабравимите мигове

Ансамбъл „Пирин“ не е просто сцена и танц. Той е история и памет – съхранена в носии, в стъпка, в музика. През годините се превръща в символ на българския дух – у нас и по света, с аплодисменти, които не стихват, и с моменти, които остават завинаги. Това сподели в ефира на Радио Благоевград Милка Матеева – дългогодишен танцьор в ансамбъла.

В предаването „Посоките на деня“ тя разказа за началото, за пътя, за трудностите и триумфите, за сцените в България и по света.

„В Пирин започнах на 1 октомври 1966 година – след хореографското училище, заедно с моя съпруг, който започна малко по-рано. Хубавите ми спомени винаги са свързани с Пирин. Кажа ли „Пирин“ – това е моят живот. Не само моя, а и на всички колеги, които през годините са били свързани по някакъв начин с тази емблема“, споделя Матеева.

Тя не крие, че зад блясъка на сцената стоят и лични жертви. „Пътувахме извън страната, но в същото време страдахме, че оставяме децата си при бабите. Нашите спомени са смесица от красиви емоции и болката да бъдем далеч от семейството“, казва тя.

Още в ученическите си години получава важен урок от своя преподавател Кирил Дженев. „Когато влизате в залата, казваше той, оставете настроението си на закачалката. Трябва да изиграете танца не само с краката, но и с душата си“, припомни си Матеева.

Пътуванията също оставят ярки спомени. „В началото имахме малко бусче,в което се събирахме двайсетина души. Когато слязохме в Рим, около нас се събраха хора, сякаш сме извънземни – толкова им беше интересно да видят такова превозна средство. Но вечерта, на концертите, публиката ставаше на крака. Това пълнеше душата и сърцето ни“, разказва тя и допълва: „Пирин е в сърцето ми и никога няма да изчезне.“

Един от най-силните ѝ спомени е от сцена в Англия. „В Лондон играехме танц, наречен „Даряване“. Жената се прощава с мъжа си – аз пристъпвам към съпруга ми, сякаш нося бебе, и му го подавам. В момента, в който той го вдигна, очите ми се напълниха със сълзи – защото бях оставила дъщеря си болна“, споделя тя.

По думите ѝ, нейното поколение танцьори е преживяло едни от най-славните години на ансамбъла. „Днес мога съвсем сърдечно да кажа, че ансамбълът отново върви нагоре. Следя концертите им и никога не ги пропускам“, казва Матеева.

Спомените ѝ за сцените в България също са ярки. „Публиката навсякъде е една и съща“, отбелязва тя.

„С една дума – обич към народните танци, към фолклора, към Пирин“, обобщава Милка Матеева.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с Милка Матеева в прикачения файл.