Легионерската болест – как се заразяваме и как да се предпазим

В рубриката „Инфекциозен навигатор“ насочваме вниманието към едно сравнително рядко, но важно за познаване заболяване – легионерската болест. Поводът е и регистриран неотдавна случай у нас, който отново поставя темата за риска и превенцията.

Какво трябва да знаем за това заболяване, как се предава и как можем да се предпазим – обяснява главен асистент д-р Магдалена Баймакова от Клиниката по инфекциозни болести към Военномедицинска академия  - София.

 

Какво представлява легионерската болест?

Легионерската болест е част от групата на т.нар. легионелози – инфекции, причинени от бактерии от рода Legionella, като най-честият причинител е Legionella pneumophila.

Съществуват две основни форми на заболяването. По-леката – известна като Понтиак треска – протича с грипоподобни симптоми и обикновено отшумява бързо, без да се развива пневмония. По-тежката форма е самата легионерска болест, която представлява сериозна белодробна инфекция с бързо развитие и риск от усложнения.

Къде се среща бактерията?

Бактерията Legionella е широко разпространена в природата – във водни източници като реки, езера, почва и тиня. В тази естествена среда тя не представлява пряк риск за човека.

Проблемът възниква, когато попадне в изкуствени водни системи – там, където условията ѝ позволяват да се размножава.

Как става заразяването?

Заразяването не става чрез пиене на вода, а чрез вдишване на фини водни капчици (аерозоли), които съдържат бактерията.

Такива аерозоли могат да се образуват в:

• климатични и охладителни системи на водна основа
• джакузита и СПА съоръжения
• басейни и фонтани
• душове и водопроводни инсталации

При вдишване бактерията попада в белите дробове и може да причини инфекция.

Има ли риск у дома?

Рискът в домашни условия е по-нисък, но не е изключен. Той може да се появи при:

• застояла вода в рядко използвани тръби
• неизползвани дълго време душове или кранове
• използване на нестерилна вода за инхалации

В такива случаи бактерията може да се развие и да бъде вдишана чрез водни пари.

Какви са симптомите?

Симптомите могат да наподобяват грип, особено в началото, което затруднява разпознаването.

При по-тежката форма се наблюдават:

• висока температура
• отпадналост и мускулни болки
• суха кашлица
• болки в гърдите
• понякога диария и коремни болки

Заболяването може да се развие бързо, което прави ранната реакция изключително важна.

Кои са най-рисковите групи?

Най-застрашени са:

• възрастните хора
• хора с хронични заболявания
• пациенти с отслабена имунна система
• трансплантирани или на имуносупресивна терапия

При тях заболяването може да протече по-тежко и да доведе до усложнения.

Трудно ли се поставя диагнозата?

Да, диагнозата не винаги е лесна. Тя се поставя чрез комбинация от:

• клинична картина
• образни изследвания (рентген, скенер)
• лабораторни показатели
• специализирани тестове

Често лекарите се насочват към това заболяване при по-тежко протичане или при липса на ефект от стандартно лечение.

Как се лекува заболяването?

При тежките форми лечението обикновено се провежда в болнични условия с подходяща антибиотична терапия и наблюдение.

Причината е, че заболяването може да засегне не само белите дробове, но и други органи. При по-леката форма – Понтиак треската – е възможно заболяването да премине и без специфично лечение.

Как можем да се предпазим?

Профилактиката е ключова и се осъществява на две нива.

На институционално ниво:
Съществуват ясни правила за поддръжка на водни системи – контрол на температурата, редовна дезинфекция и мониторинг на съоръженията.

В домашни условия:
Всеки може да предприеме лесни, но важни мерки:

• след отсъствие от дома да се пуска водата за няколко минути
• да се промиват кранове и душове
• да се избягва използването на нестерилна вода за инхалации
• да се поддържат чисти овлажнители и други водни уреди

Трябва ли да се притесняваме?

Специалистите са категорични – място за паника няма. Легионерската болест не е често срещана, но информираността е от съществено значение.

С повече внимание към средата, в която живеем, и с навременна реакция при симптоми, рискът може да бъде значително намален.