Проф. д-р Васил Яблански: Вече не чакаме да се стигне до смяна на става

Ставната болка често идва тихо – първо като лек дискомфорт, после като ограничение, а накрая се превръща в част от ежедневието. Артрозните изменения – гонартроза, хондропатия, болки в тазобедрените стави – засягат все повече хора и нерядко водят до сериозно влошаване на качеството на живот.

На този фон съвременната медицина търси решения, които  не просто облекчават симптомите, а  се намесват по-рано и по-щадящо. Именно в тази посока е и новата инжекционна процедура, която вече се прилага у нас от екипа на проф. д-р Васил Яблански, началник на Клиниката по ортопедия и травматология  в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“. В интервю за БНР-Радио Благоевград бъдещият председател на Българската ортопедична и травматологична асоциация представи  същността на новата, минимално инвазивна процедура, предимствата ѝ, резултатите.

„Дълго време подходът към артрозата беше по-скоро пасивен – изчаквахме, облекчавахме симптомите и в крайна сметка стигахме до смяна на става“, казва проф. Яблански. „Днес се опитваме да променим това мислене.“

Методът, който неговият екип въвежда, се основава на използването на собствен ресурс на организма. От пациента се извлича малко количество мастна тъкан – най-често от корема или бедрата – която се обработва и след това се инжектира в увредената става.

В основата на този подход стоят т.нар. нискодиференцирани мезенхимни клетки – клетки, които все още не са „специализирани“.

„Това са клетки, които не са се превърнали нито в костни, нито в хрущялни. Когато ги поставим в зона с увреда, разчитаме те да „разпознаят“ проблема и да се насочат към възстановяване на тъканта“, обяснява специалистът.

По думите му именно това е и същността на новото направление в медицината – ортобиологията: „Идеята е не просто да заменим увредената структура, а да помогнем на организма да я възстанови.“

Разбира се, процедурата има своите ясни показания. Тя не е универсално решение за всички пациенти с артроза.

„Най-добър ефект очакваме при хора в начален до среден стадий на заболяването, както и при по-млади пациенти с травматични увреждания“, подчертава проф. Яблански. „Когато ставата е напълно разрушена, няма как да разчитаме на такъв тип лечение – там остава ендопротезирането.“

И все пак, дори и да не е окончателно решение, методът дава шанс за нещо изключително важно – време.

„На този етап говорим за забавяне на процеса и отлагане на операцията. Но развитието в тази област е много динамично и вярвам, че бъдещето е именно в регенеративните терапии“, казва той.

Самата процедура е кратка – около 30 минути – и се извършва с местна анестезия. При необходимост се прилага и лека седация, така че пациентът да бъде максимално спокоен.

„Не бих казал, че е болезнена. По-скоро е дискомфортна в минимална степен. Пациентите я понасят много добре“, обяснява проф. Яблански.

След манипулацията не се налагат сериозни ограничения. Възможно е в първите дни да има леко напрежение – както в зоната, от която е взета мастната тъкан, така и в самата става.

„Това е нормално. Все пак сме извършили интервенция. Но не говорим за тежко възстановяване – пациентите запазват обичайния си ритъм на живот“, допълва той.

Подобрението не идва веднага, но в рамките на няколко седмици ефектът започва да се усеща.

„Обикновено между първия и втория месец пациентите съобщават за намаляване на болката и по-добра подвижност. Първите ни наблюдения са много окуражаващи“, казва проф. Яблански, като уточнява, че за по-категорични изводи е нужно време и по-голям брой проследени случаи.

Що се отнася до рисковете – те са минимални.

„Може да има леко кръвонасядане или временен дискомфорт, но сериозните усложнения са изключително редки, особено когато процедурата се извършва от опитен екип“, уверява специалистът.

В по-широк план той очертава и посоката, в която се развива ортопедията.

„Имаме два паралелни пътя – от една страна усъвършенстваме ендопротезирането, което става все по-щадящо, а от друга – развиваме методи, които да ни позволят изобщо да избегнем операцията“, казва проф. Яблански.

И ако има един съвет, който той отправя към пациентите, той е ясен – да не чакат.

„Колкото по-рано се направи оценка на състоянието, толкова повече възможности имаме. В началните стадии можем да приложим щадящи методи. В напредналите – също разполагаме с ефективни решения. Но най-важното е да не се отлага.“

Новият метод не обещава чудеса, но дава нещо много по-ценно – перспектива. Перспектива за по-малко болка, по-добро движение и шанс ставата да бъде съхранена по-дълго – със собствените ресурси на организма.