Пролетната умора не е мит

С настъпването на пролетта очакваме повече енергия, настроение и лекота. Дните стават по-дълги, слънцето се задържа по-дълго, а природата се събужда. За много хора обаче този сезон носи не прилив на сили, а точно обратното – отпадналост, сънливост, липса на концентрация и усещане за вътрешна тежест.

„Пролетната умора не е самостоятелна диагноза, но със сигурност не е и измислица“, обясни в интервю за БНР-Радио Благоевград  д-р Веселина Колева, началник на Клиничната лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Според нея това състояние е резултат от съвкупност от фактори, които се проявяват именно в прехода между зимата и пролетта.

Организмът преминава през сериозна пренастройка – както на нивото на вътрешния биологичен часовник, така и по отношение на хормоните и имунната система. Удължаването на светлата част от деня измества ритъма на секреция на мелатонин – хормонът на съня, а адаптацията към този нов режим изисква време. „Обикновено са нужни между две и четири седмици, за да се синхронизира организмът с промените. През този период се получава нещо като функционален джетлаг – без човек да е пътувал“, посочва д-р Колева.

Към това се добавя и ефектът от затоплянето. Разширяването на кръвоносните съдове може да доведе до лек спад в кръвното налягане и до усещане за тежест, замаяност и главоболие. В същото време хормони като кортизол, серотонин и щитовидни хормони също преминават през сезонни колебания, което допълнително влияе върху тонуса и настроението.

Не бива да се подценява и ролята на храненето. В края на зимата често се натрупват дефицити на важни витамини и микроелементи. „Най-често говорим за недостиг на витамин D, желязо, магнезий и витамини от група B. Дори и без изразена анемия, ниските нива на феритин могат да доведат до умора, затруднена концентрация и усещане за когнитивно забавяне“, подчертава специалистът.

Имунната система също участва активно в този процес. След зимния период, когато тя е била в състояние на постоянна активност заради честите инфекции, настъпва фаза на реорганизация. Пролетта обаче съвпада и с началото на алергичния сезон, което допълнително натоварва организма. Дори и при липса на ясно изразени алергични симптоми, възпалителните процеси могат да се проявят чрез умора и сънливост.

Въпреки че пролетната умора е често срещано състояние, тя не бива да бъде подценявана. Ако усещането за изтощение продължава повече от няколко седмици, не се повлиява от почивка или е съпроводено със симптоми като сърцебиене, необяснима загуба на тегло или силна отпадналост, е добре да се потърси медицинска консултация. Подобни оплаквания могат да бъдат свързани с анемия, хормонален дисбаланс, нарушения в щитовидната жлеза или други състояния.

Именно затова пролетта е подходящ момент за профилактични изследвания. „Една базова лабораторна оценка може да даде много ценна информация за състоянието на организма след зимата и да насочи към евентуални дефицити“, казва д-р Колева.

По отношение на справянето с пролетната умора, специалистът е категорична, че най-важни остават основните принципи на здравословния начин на живот. Балансираното хранене, богато на сезонни зеленчуци, достатъчният прием на протеин, редовното движение и добрият сън са ключови. Особено значение има и излагането на естествена светлина, което подпомага синхронизирането на биологичния часовник.

Що се отнася до хранителните добавки, те трябва да се приемат разумно и само при необходимост. „Аз съм категоричен противник на безразборния прием на добавки. Те имат място, когато има доказан дефицит или специфична нужда, но не могат да заменят пълноценното хранене“, подчертава тя.

Най-важният съвет обаче е свързан с навременната грижа за организма. „Не чакайте умората да ви изненада. Ако знаете, че всяка пролет преминавате през този период по-трудно, започнете подготовката още в края на зимата – с изследвания, повече движение и постепенно адаптиране на съня“, препоръчва д-р Колева.

Пролетта носи ново начало – но за да го усетим истински, е важно да помогнем на тялото си да направи този преход по-леко и естествено.