Как едно читалище възкръсна след десетилетия тишина

В радомирското село Бобораци с едва 40 жители културата се оказа най-силното оръжие срещу самотата. Благодарение на усилията на местната общност, читалище „Самообразование – 1925“ отново е пристан за споделеност и дух.

Докато много малки населени места в България бавно гаснат, в радомирското село се случва точно обратното. След десетилетия на тишина, столетната сграда на читалище „Самообразование – 1925“ отново отвори врати, за да се превърне в истинско социално сърце за местните жители.

За жителите на селото малкото пространство в читалището е много повече от административна сграда. То е мястото, където възрастните хора бягат от изолацията, за да споделят делника си, да общуват и да поддържат живи традициите и духа на своята общност.

Председателят на читалището Гергана Пенева разказа за пътя от разрухата до възраждането на институцията, която след повече от 30 години прекъсване бе официално пререгистрирана в края на 2022 г. Успехът на инициативата в село Боборацие пример за това как културата съживява и най-малките места.

През последната година местните жители организират благотворителни събития и събират средства за ремонт на сградата. Сред най-значимите  е празникът „В Бобораци на мегдана“.

„Културата е преди всичко споделеност“, казва Гергана Пенева. Примерът на Бобораци доказва, че общност може да се изгради „от нищото“, стига да има обща кауза.

Разговор на Агнес Манова с Гергана Пенева.