Козунакът по света: традиции, вкусове и символи

Възкресение Христово е празник на споделеността, традицията и вярата – а на празничната трапеза неизменно присъства козунакът. Как обаче се прави наистина добър козунак и какви истории носи той със себе си?

Според културния антрополог д-р Надежда Савова-Григорова, създател на Мрежа „Хлебни къщи“, приготвянето на козунак е почти ритуал. Тестото трябва задължително да се прекръсти, да се меси с търпение и внимание, а най-важният етап остава втасването – именно там хората най-често допускат грешки. Тя подчертава, че козунакът учи на търпение – и че най-важното е човек да не се отказва, дори когато първият опит не е успешен.

Д-р Надежда Савова-Григорова връща и към историята – козунакът навлиза в България през XIX век под влияние на италианския панетоне, докато по-старата българска великденска традиция е свързана с обредния хляб „Боговица“ – питка, украсена с червени яйца. Днес рецептите се преплитат между културите – в Гърция например цуреки се ароматизира с махлеб и мастикс, които тя силно препоръчва, а в Италия великденските сладки хлябове са по-богати, по-сладки и пълни със сушени плодове, ядки и стафиди.

Но независимо от вариациите, основата остава същата: яйца, бяло брашно (най-добре смляно на каменна мелница), дълго месене, многократно премесване и печене около 45 минути на 180 градуса.

Тя разказва за Великден на Божи гроб, където е държала Благодатния огън – „държала съм го в ръцете си и не пари поне едно 15 минути“ – описва усещането като събиране на целия свят на едно място. Впечатляват я и традиции от Африка, където щраусовите яйца се превръщат в украса, както и празнуването сред масаите в Кения – с песни, танци и пъстри носии. В Египет, край манастира „Св. Екатерина“, дори бедуини мюсюлмани се събират на Великден, за да получат червени яйца – жест, който ги вълнува дълбоко.

За нея Великден има прост, но силен вкус – този на вареното яйце и козунака. Вкус на споделеност, традиция и вяра.

Тази година тя отново има идея да събере хора около тестото – предвижда се месене на козунак в дневен център „Света Неделя“ в Сандански, както и работилници в София. Защото, както самата тя вярва – хлябът не е просто храна. Той е начин хората да се обединят.

 

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера ни Татяна Цолева с д-р Надежда Савова-Григорова.