Автор:
Елизабет Александрова
понеделник 4 май 2026 09:30
понеделник, 4 май 2026, 09:30
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Режисьорът и сценарист Александър Томов – син поема по много личен път – към думите на своя баща. Без да издаваме кой е разказът, по който ще бъде създаден филм, говорим повече за паметта, за киното като наследство и за онези важни разговори между поколенията.
Александър Томов – син е наследник на писателя Александър Томов, с когото се разделихме през 2020 година. По сценарии на Александър Томов са създадени над 12 пълнометражни игрални филми. Голяма част от тях са емблематични за българското кино, високо ценени от няколко поколения, с участието на наши знаменити актьори. Ще споменем само някои от филмите – „Елегия“, „Изпепеляване“, "Романтична история“, „Маргарит и Маргарита“ и др. Александър Томов е един от най-продуктивните сценаристи през 80-те и 90-те години на миналия век. Голяма част от филмите му са адаптации на собствените му литературни произведения – повести и романи. Бил е преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград.
Водещ: Кога усетихте, че искате да се върнете към разказ на баща си, но вече като режисер?
Александър Томов – син: Аз имам много отдавна тази идея, този негов, въпросния разказ да бъде филмиран, поради няколко причини. Първо, според самите думи на баща ми, това е един от най-добрите му разкази за цялото творчество. И също така, той няколко пъти е изказвал мнение, че много би се радвал някои ден точно този разказ да бъде филмиран. Филмът ще бъде в негова памет, живот и здраве, когато събера необходимите средства да го направя.
Водещ: Това решение повече лично ли беше или творческо?
Александър Томов – син: Двете са много свързани, и лично и творческо, тъй като има една нишка в творчеството между мен и баща ми, спрямо която сме на една вълна. Тоест разказът е драматичен, екзистенциален, за мен би било предизвикателство да го филмирам. На този етап не искам да бъда вързан с държавни институции, затова търся частни спонсори. Надявам се, заредил съм се с търпение, няма да е лесно, но всеки който има интерес да ме подкрепи, финансира, може да се свърже с мен. Даряването на средства става само след личен разговор с мен.
Водещ: Какво е най-трудното в това да адаптираш не просто текст, а нещо, което е толкова лично, толкова близко до теб?
Александър Томов – син: Най-голямото предизвикателство е визуално тази история да бъде пресъздадена. Тоест тя не е сложна, тя е проста, но в същото време има много метафори, много символика.
Водещ: Спомняте ли си първия образ, който видяхте в този разказ?
Александър Томов – син: Да, разбира се. Спомням си го много ясно, по-скоро това са някакви подсъзнателни процеси. Аз имам вече актриса, която съм избрал. Тя е чела разказа, потвърдила е тази роля, би било голямо предизвикателство. Става въпрос за Мариана Крумова, тя е много опитна актриса. Тоест това би било и от гледна точка на актьорското майсторство едно доста сериозно предизвикателство.
Водещ: Насочвате разговора към екипа, който работи по филма. Как избрахте екип за толкова личен проект?
Александър Томов-син: На базата на ентусиазъм, на пристрастия, на хора, които имат огромно желание да го пресъздадат. Разбира се, всеки един от екипа ми е чел сценария, всички разработки, експликации, бюджет. Това са хора, които са запалени много по това филмът да се реализира. Тук не става въпрос за пари, бюджетът не е много голям, не е и много малък, Тук по-скоро става въпрос за огромен ентусиазъм.
Водещ: Мястото също разказва истории. Къде ще снимате?
Александър Томов – син: Още не съм избрал. Това е в процес. Ще стане, когато имаме средства и когато започнем предподготвителния период. Тогава ще мога директно да се занимавам с това да избера мястото. Но имам някои идеи. Мястото не е много сложно. Въпреки, че то също е много свързано с историята и дори разказва голяма част от нея.
Водещ: Мислите ли, че този филм ще „преведе“ баща ви на новото поколение зрители? На най-младата публика?
Александър Томов – син: Да. Точно това е основата ми идеята, темата е универсална. Има универсални теми в киното, изобщо в изкуството, които никога не се изтъркват. Те са общовалидни за всички епохи, за всички поколения, за всички хора. Баща ми предаваше много дълги години в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Там като преподавател беше високо оценен и уважаван от студентите, но не става въпрос само за някакъв авторитет. По-скоро това е универсална тема в творчеството, в литературата, която аз искам да преведа на киноезик.
Водещ: Какво от неговия свят усещате като най-актуално днес?
Александър Томов – син: Най-актуално бих казал, че е посланието, което носи филма, но то не е най-актуално само днес. То, пак казвам, то е общо валидно.
Водещ: Не искате да кажете заглавието на разказа, но кажете поне какво е посланието.
Александър Томов – син: Не искам да кажа заглавиято на разказа нарочно. Който има интерес, нека се обърне към мен, ще му дам сценария и ще му кажа всички подробности. Относно посланието ще направя препратка към една сентенция на големия американски писател Хемингуей от „Старецът и морето“. Сентенцията е, че човек може да бъде умъртвен, но не е и победен. Това е основната сентенция, както и посланието на този проект.
По публикацията работи: Весела Сукалинска
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!