Станко Киров – човекът, който превръща ракитата в изкуство

На 53 години Станко Киров вече повече от три десетилетия посвещава живота си на един от най-старите и все по-редки занаяти у нас – кошничарството. В ателието му в град Българово от ракита оживяват кошници, мебели, пана и артистични форми, които носят едновременно духа на традицията и усещането за изкуство.

Всичко започва почти на шега, малко след казармата, когато 21-годишният тогава Станко решава да опита нещо различно при свой приятел, който вече се занимавал със занаята. В началото не вярвал, че това ще бъде пътят му за цял живот.

„Идеята ми беше, че ще поработя няколко години, докато си намеря сериозна работа. Оказа се, че моята сериозна работа е точно кошничарството и вече 32 години се занимавам само с това“, разказва той.

Днес майсторите, които професионално практикуват занаята в България, са едва пет-шест души. По думите му все по-малко хора се захващат с него, а дори намирането на материал се оказва истинско предизвикателство.

Ракитата, с която работи, идва от Шуменския край – район, който някога е бил център на кошничарството и отглеждането на специалната върба. Процесът е дълъг и трудоемък – пръчките се варят, белят, сушат, сортират, а след това отново се мокрят, за да станат гъвкави и готови за плетене.

„Може да се плете от всякакви еластични материали, но в България най-често се използва ракита – вид върба. Самото производство на пръчка е тежък труд и все по-трудно се намират хора, които да се занимават с това“, обяснява майсторът.

В ръцете му обаче обикновената ракита се превръща в красота. Малка декоративна кошничка той изплита за около час, но признава, че зад тази лекота стоят години практика и опит.

Освен кошници, Станко Киров изработва мебели, столове, маси, декоративни пана и артистични инсталации. Особено скъпо за него остава едно пано, създадено преди 17 години по време на международен проект с участници от Италия, Франция, Испания и България.

„Темата беше „Пътят“. Това пано е част от моята работа по проекта и не бих се разделил с него“, казва той.

През последните години майсторът работи и със студенти от Национална художествена академия. Заедно експериментират с различни форми и съчетават ракитата с дърворезба, текстил и метал.

„Това са моите две седмици в годината, в които правя нещата, които ми носят най-голямо удоволствие – по-абстрактни форми и идеи, които могат да се нарекат изкуство“, споделя Станко.

Той вярва, че най-важното качество за всеки, който иска да се научи на този занаят, е желанието.

„Ако някой тръгне да се учи насила, няма да стане. Трябва желание, постоянство и търпение“, убеден е майсторът.

Въпреки че признава колко трудно оцелява занаята днес, Станко Киров не губи надежда, че интересът към него ще се съхрани чрез младите хора и чрез различните форми на изкуство.

„Кошничарството е един от най-древните занаяти. Тези знания няма да изчезнат. Иска ми се хората да видят, че с тези пръчки могат да се правят не само кошници, а изключително красиви неща. Този занаят има необятни възможности“, казва в края на разговора майсторът от Българово Станко Киров.