Сърце, визия и отдаденост – отличието за д-р Лилия Стоянова

На 11 май – деня, в който Българската православна църква почита светите равноапостоли Св. св. Кирил и Методий, вниманието естествено се насочва към хората, които продължават тяхното дело – учителите.

За 29-а поредна година Синдикатът на българските учители връчи отличията в националния конкурс „Учител на годината“, който отличава най-добрите и вдъхновяващи личности в българското образование. Сред носителите на престижната награда тази година е и д-р Лилия Стоянова, директор на Седмо СУ „Кузман Шапкарев“ Благоевград, получила статуетка в категорията „Директори и заместник-директори“.

По думите ѝ, всяка награда е не просто признание, а равносметка за целия професионален път.

„Пътят към наградата е доста по-сложен. Не е просто да отидеш в една зала и да получиш статуетка. Когато кандидатстваш, преминаваш през своята самооценка и преживяваш всичко, през което си преминал като ръководител и като учител“, сподели д-р Стоянова.

Тя разказа, че процесът включва представяне не само на професионалните постижения, но и на визията за развитието на образованието, на идеите за промени и на конкретните стъпки, чрез които едно училище може да се развива и да върви напред.

Според нея най-важното за един директор е мотивацията, а тя идва чрез личния пример.

„За да могат моите колеги да бъдат мотивирани за постижения и нововъведения, самият ръководител трябва да бъде пример“, категорична е тя.

Разговорът естествено премина и към Седмо СУ „Кузман Шапкарев“ – училище, което мнозина в Благоевград определят като едно от най-красивите и модерни учебни заведения в региона. Пространството впечатлява с тематичните кабинети, уютната атмосфера, модерната база и вниманието към всеки детайл.

Д-р Стоянова разказа, че зад всичко това стоят години работа и ясна концепция.

„Когато изграждаш училище, трябва да създадеш място за всяко дете и всеки ученик. Искахме всеки ученик да намери своя кът и своето място в това училище“, каза тя.

Така се раждат различните пространства в училището – от кътовете за най-малките ученици до залите, посветени на българската история, изкуството и новите технологии. В училището вече функционират модерни STEM кабинети, електронни дъски и интерактивни пространства, а амбицията е образователната среда да бъде все по-съвременна и ориентирана към бъдещето.

„Идеята е освен технологиите да се обърнем към човека – образованието трябва да бъде човекoцентрично“, подчерта директорът на училището.

Според д-р Лилия Стоянова професията на учителя остава мисия, която не може да бъде измервана само в материални показатели.

„Не всичко се измерва в пари. Когато осъзнаеш, че това е твоето призвание – да се докосваш до децата, да ги усещаш и да се радваш на живота в училище – тогава си струва“, сподели тя.

В разговора тя даде пример и с международните партньорства на училището по програма Erasmus+. По време на посещенията си в Финландия, Холандия, Франция и Италия българските учители представят модела на работа в своето училище и често предизвикват изненада у колегите си от чужбина.

„Когато видят как изглежда едно българско училище, те остават изненадани и питат възможно ли е това да се случва в България“, разказа тя.

В края на разговора д-р Стоянова отправи послание към младите хора, които тепърва избират професионалния си път.

„Важно е да правим нещата сърцато и да оставим нещо след себе си. Дали ще бъде добро училище, дали ще бъде качествен образователен процес – това остава в сърцата на децата“, каза директорът на Седмо СУ „Кузман Шапкарев“ д-р Лилия Стоянова.

Именно такива хора доказват, че училището може да бъде не просто място за учене, а пространство за изграждане на личности, ценности и бъдеще.