Д-р Андрей Бобев: Езикът пази паметта и духовността ни през вековете

В навечерието на 24 май все по-често си задаваме въпроса познаваме ли истински историята на българския език и осъзнаваме ли значението на словото в съвременния свят на бързи дигитални комуникации.

Отговорите потърсихме от д-р Андрей Бобев, главен асистент в Кирило-Методиевския научен център към БАН, който гостува в ефира на Радио Благоевград.

Според него днес хората все по-често се превръщат в „консуматори на езиковата реалност“, вместо в активни създатели и пазители на словото.

По думите му почитта към делото на светите братя Кирил и Методий може да започне с малки, но смислени действия – да проучим историята на дадена дума, да разгръщаме речници, да разказваме на децата за произхода на изразите, които използваме ежедневно.

„Да събудим любопитството – първо у себе си, а после и у децата“, призова той.

Според Бобев днес всеки може да се върне към по-личното и осмислено общуване чрез писаното слово – с писмо, картичка или кратко лично послание. Той сподели примера на съпругата си, която подготвя персонални картички за своите студенти, за да създаде отношение към написаното слово и към човека отсреща.

„Това е начинът да спрем да бъдем просто консуматори и да заживеем със словото отново като истински приемници на светите Седмочисленици“, казва той.

В разговора д-р Бобев коментира и навлизането на чужди думи в българския език. Според него езиковедите правят ясна разлика между „чуждици“ и „заемки“.

Той обясни, че заемките често са естествена необходимост, когато даден език няма собствена дума за определено понятие. Като примери посочва думи като „самурай“, „акула“, „пита“ и „хляб“, които отдавна са част от езика ни, макар да не са със славянски произход.

По думите му проблем възниква тогава, когато чуждите думи започнат да изместват напълно съществуващи български понятия.

„Няма защо да използваме „криндж“, когато си имаме „срам“, няма защо да използваме „хайп“, когато имаме прекрасната дума „въодушевление““, подчерта той.

Според д-р Бобев най-значимото в делото на светите братя Кирил и Методий е духовното и културното наследство, което надживява политическите епохи и държавни граници.

„Политическият характер изтлява с времето. Това, което остава, е духовното богатство“, беше категоричен д-р Бобев в ефира на Радио Благоевград.

Той припомни, че именно създаването на азбука и книжовност позволява на славянските народи да съхранят своята култура, идентичност и историческа памет през вековете.

Бобев обърна внимание и на малкото исторически извори, които разказват подробно за създаването на глаголицата и по-късната поява на кирилицата.

Според него днес много учени са склонни да приемат, че кирилицата не е дело на един автор, а е резултат от постепенна адаптация за нуждите на славянския език, стъпила върху опита на глаголицата.

„Тази азбука ни показва, че не сме сами. Някъде преди векове някой е мислил за нас, тревожил се е, страдал е и е създавал слово, което да остане“, каза той.

Думите, които използваме днес, са предавани „от лист на лист, от перо на перо“ повече от хилядолетие и именно това ни свързва с поколенията преди нас.

„Съвременният човек не е безкоренен. Той просто трябва да погледне назад във времето и да осмисли своите корени“, подчерта д-р Бобев.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с д-р Андрей Бобев в прикачения файл