Историята зад буквите, които използваме всеки ден

24 май е ден, в който буквите оживяват не само като писменост, а като памет, култура и идентичност. Това е празникът, който напомня за силата на словото и за мястото на България в духовната история на Европа.

По думите на доц. д-р Лъчезар Перчеклийски – преподавател по старобългарски език и история на българския език в Югозападен университет „Неофит Рилски“, делото на двамата братя Кирил и Методий променя историята на славянския свят. Те дават възможност на славяните да изучават християнството на собствения си език и по този начин ги приобщават към тогавашната европейска цивилизация. Старобългарският език възниква като култов език за нуждите на Великоморавската мисия, но след идването на учениците на Кирил и Методий в България започва да се използва и далеч извън църковната сфера – в книжнината, образованието и обществения живот.

Според доц. Перчеклийски именно грешките на средновековните книжовници днес помагат на езиковедите да проследят как се е променял българският език през вековете. Той подчерта, че в лексикално отношение старобългарският и съвременният български език не се различават драстично, но в граматиката, особено в именната система, разликите са значителни.

Особено внимание доц. Перчеклийски отделя на Светите Седмочисленици и на ролята на Княз Борис I Михаил, който приема учениците на Кирил и Методий и създава условия за развитието на Охридска книжовна школа и Преславска книжовна школа. Именно тяхното дело поставя основите, без които славянската писменост можеше да бъде изгубена.

В края на разговора той подчерта, че Кирил и Методий остават пример за човеколюбие, всеотдайност и грижа за общото благо – ценности, които според него днес все по-често липсват.

„Без делото на Кирил и Методий по всяка вероятност днес нямаше да има български език“, завърши доц. Перчеклийски.

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера Татяна Цолева с доц. д-р Лъчезар Перчеклийски.