Радан Кънев: Посланията на Радев бяха за вътрешна, не за европейска употреба

Срещите на премиера Румен Радев с европейски лидери в Париж и Брюксел са положителен знак за активизиране на българската дипломация, но засега не може да се говори за ясно очертан политически резултат от тях. Това коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от „Демократична България“ и Европейската народна партия Радан Кънев.

„Положително е без съмнение, че новото българско правителство и новият български премиер проведоха своите първи срещи с европейските лидери. Какво обаче са разговаряли помежду си остава доста затворен въпрос. Няма особен отзвук в европейските медии след тези срещи и няма особено съдържание по същество от официалните изявления“, посочи Кънев.

Радан Кънев определи като характерен за българската външна политика подхода международните визити често да се използват за вътрешнополитически послания. Според него и след срещите на премиера Румен Радев в Париж и Брюксел по-ясно са били видими сигналите към българската публика, отколкото конкретните резултати от разговорите с европейските лидери.

Евродепутатът коментира и изявленията на премиера Радев за необходимостта Европа да преосмисли подхода си към войната в Украйна и да търси път към преговори. Според Кънев подобна теза се разминава с официалната позиция на Европейския съюз. „Европа не е страна във войната. Има война между агресора Русия и Украйна, която защитава своята независимост. Европейският съюз подкрепя Украйна, но не е воюваща страна. Това е съществената разлика“, подчерта Радан Кънев.

В разговора беше засегната и темата за постигнатото споразумение между Европейския парламент и държавите членки за облекчаване на административните режими пред отбранителната индустрия. Радан Кънев, който участва в преговорите по законодателния пакет, обясни, че целта е да бъдат намалени бюрократичните пречки пред предприятията в сектора в момент, когато европейските държави инвестират все повече в отбрана и нови технологии.

„Парламентът прие много по-смела позиция за опростяване на правилата, докато правителствата настояваха за запазване на по-голяма част от съществуващите регулации. В крайна сметка беше постигнат компромис, но не толкова амбициозен, колкото ни се искаше“, коментира той. Според Кънев често именно националните правителства, които критикуват прекомерната регулация от Брюксел, впоследствие се оказват сред основните защитници на запазването на съществуващите правила в процеса на вземане на европейски решения.