Израел – моето сърце: Едно пътуване към вярата, чудесата и личната истина

За авторката на книгата „Израел – моето сърце“ – Весела Ерменкова, Светите земи се превръщат в специално преживяване – среща с божественото, което преобръща живота ѝ.

„Малко е трудно да кажа точно в кой момент се роди това заглавие в мен“, споделя тя, но си спомня, че едно от най-силните ѝ преживявания е било на Галилейското езеро. Именно там любовта към Бога и към тази страна се засилва и пуска дълбоки корени.

За нея, като вярваща християнка, Израел винаги е бил обвит в мистерия и въпросителни. Години наред, докато живее в Германия, тя слуша разказите на свои приятели – немско семейство, влюбено в Израел. Техните истории за природата, хората, културата и контрастите между Севера и Юга събуждат в нея огромно любопитство и една голяма мечта: „Наистина много искам един ден да посетя Израел“.

Когато тази мечта се сбъдва, тя открива страна, в която миналото и настоящето съжителстват по уникален начин. От една страна са древната история, руините и библейските места, а от друга – съвременният облик на една държава, успяла да превърне пустинята в истински оазис. За авторката тези неща са несравними и всяко има своята голяма стойност. Постигнатото от Израел в материален план тя определя като уникално и за пример на целия свят. Тя си спомня един ярък образ от пътуването си – бетонен двор, в чийто център има огромна саксия с лимоново дърво. Дори върху бетона всичко е изглеждало като градина – символ на силата да създаваш живот там, където изглежда невъзможно.

Но отвъд културата, историята и архитектурните чудеса, истинското търсене в Израел за нея е духовно. В съвремието, когато пътуването е бързо, хората вече не пътуват с месеци, за да се нарекат „хаджии“, а търсят нещо по-дълбоко – личната истина. „Аз имах много голяма жажда да имам преживяване с Господ“, разказва Весела. За нея Израел не е просто екскурзия, а поклонение, на което човек отива с търсещо сърце.

И тя намира това, което търси – по време на молитви на Стената на плача, край Галилейското езеро и в специалната църква на хълма Табха. На тези свети места, където всеки от спътниците ѝ е преживял нещо свое и лично, писателката усеща докосването до свръхестественото.

Това е и основното послание, което авторката иска да остави у читателите, след като затворят последната страница на „Израел – моето сърце“. Макар книгата по своята същност да е пътепис, проследяващ пътя от Севера до Юга, нейното истинско сърце е вярата.

„Най-големият резултат може да бъде за нашите сърца да имаме жажда и глад, тоест търсене към Господ“, казва Весела Ерменкова. Защото когато човек има този копнеж, той може да преживее своята среща с Бога навсякъде – било то в Израел или в България. Среща, която е животопроменяща – точно каквато е била и за самата авторка, в чийто личен живот след това пътуване започват да се случват истински чудеса.