От Кочан до Кан: Историята на Сюлейман Летифов и неговото „Мечтано приключение“

Понякога най-невероятните истории започват съвсем обикновено – на улицата в малко родопско село, без предварителен план и без мечти за световна слава. Така започва и историята на Сюлейман Летифов от сатовчанското село Кочан – човек, който години наред работи, търгува по пазари, обработва камък и води живота на обикновен родопчанин.

Днес името му се свързва с международния кинофестивал в Кан и с филма „Мечтаното приключение“, който донесе престижната Награда на журито. Но пътят до червения килим започва по най-неочаквания начин – със случайна среща.

В разговор за Радио Благоевград Летифов разказа, че никога не е мислил за кино или актьорска кариера. Един ден при него се появява представител на екипа на германската режисьорка Валеска Гризебах, която търси непрофесионални актьори за свой проект. Първоначално приема поканата с недоверие и дори опитва да се откаже от кастингите, защото светът на киното му е напълно чужд.

Съдбата обаче има други планове.

„Животът ми винаги е бил бурен. Работил съм много, срещал съм най-различни хора и съм слушал най-различни истории. Може би точно това ме е подготвило за киното“, споделя той.

След поредица от срещи и кастинги Летифов получава роля във филма. В „Мечтаното приключение“ той влиза в образа на Саид – герой със сложна житейска съдба. Според Летифов част от силата на филма идва от това, че актьорите не играят по традиционен сценарий и не учат реплики наизуст. Режисьорката дава само посоката на сцените, а думите, емоциите и реакциите идват естествено от самите участници.

Именно тази автентичност според него прави филма толкова въздействащ.

Особено силно впечатление му прави работата на Валеска Гризебах и нейния екип. По думите му зад успеха стоят години на проучвания, срещи с хора и огромен труд.

Най-вълнуващият момент безспорно е появата на червения килим в Кан. Сам признава, че дори не е знаел какво представлява кинофестивалът в Кан, когато му съобщават, че филмът с негово участие е награден на този световен кинофестивал.

 Но дори сред блясъка на световното кино Сюлейман Летифов не забравя откъде е тръгнал.

„Гордеех се най-вече с това, че на червения килим се чуваше българска реч. Това беше много силен момент за мен“, казва той.

След края на фестивала Летифов с радост се завръща в родния край. Споделя, че колкото и престижни да са световните сцени, нищо не може да замени усещането за дома.

Родопите, Кочан и България остават неговото място.

Срещата с киното му носи самочувствие и увереност, че човек никога не знае какви възможности може да му поднесе животът. Най-ценният спомен от цялото приключение обаче не са наградите и славата, а хората, които е срещнал по пътя си.

„Най-голямото богатство са хората. Срещнах личности с невероятни съдби, с много трудности зад гърба си, но и с огромна сила да продължават напред“, споделя Летифов.

Днес животът му продължава почти по същия начин както преди – с работа, книги, срещи с приятели и ежедневните грижи. Но вече има една история, която ще остане завинаги част от живота му – историята за пътя от Кочан до Кан.

История, която доказва, че понякога съдбата намира човека точно тогава, когато той най-малко очаква. И че големите мечти не принадлежат само на известните хора, а могат да започнат и от едно малко родопско село.