Скопие води пропагандна война, а България трябва да действа прагматично

Отношенията между София и Скопие отново са във фокуса на общественото внимание след събитията от последните дни, които предизвикаха вълна от политически реакции и коментари и от двете страни на границата. По темата за състоянието на българо-македонските отношения, причините за новото напрежение и възможностите за възстановяване на доверието разговаряме с журналиста и общественик Петър Колев.

Според Колев днешното състояние на отношенията между София и Скопие може да бъде определено като „ясна позиционираност на Скопие за пропагандна война, която да обслужва нечии чужди интереси“.

„Това със сигурност не са интересите на гражданите на Северна Македония, нито на Европейския съюз. Днешният политически елит в Скопие явно не иска да се откъсне от идеята за „Троянски кон“ в двора на ЕС — роля, в която Сърбия е най-големият такъв, а Северна Македония често се използва като оръжие срещу България или Гърция. Това са политически елити, които държат тези две страни изолирани заради други интереси“, заяви той.

По думите му това е ясен сигнал България да се раздели с емоционалната част от македонския въпрос и да го постави „на релсите на реалната политика.

Колев подчерта, че България трябва да подхожда прагматично и без емоции по темата за Северна Македония.

„Първо, трябва да разберем, че едно общество, което избира политици, водещи го към конфронтация със съседите, не е жертва, а съучастник. Действията на България трябва да бъдат по-прагматични и без емоция. Повече от 30 години подхождахме от позицията на големия брат, който винаги прощава, но Северна Македония вече е държава на 35–36 години със свои институции“, каза той.

Според него настоящата българска позиция е „абсолютно правилна“ и вече е официална политика на Европейския съюз.

„Това беше доказано от доклада на Европейския парламент и посещението на Шарл Мишел в Скопие. България трябва да бъде хладнокръвна: изпълнявате изискванията — подкрепяме ви, не ги изпълнявате — няма какво да подкрепяме“.

На въпрос дали в Северна Македония съществува критична маса, способна да се противопостави на езика на омразата и националистическата реторика, Колев отговори скептично.

„В момента съм скептичен заради силната пропагандна машина на управляващата партия. Когато ВМРО-ДПМНЕ е на власт, се създават условия на квазипатриотизъм и национализъм, използвани за конфронтация с България, Гърция или вътрешно с албанците. Лидерът на опозицията Венко Филипче също имаше възможност да направи крачки, но се оказа, че и те не са готови. Политиците там са добри популисти, но не и държавници“.

Въпреки това той вярва, че подобна критична маса ще се появи.

„Македонската икономика и държава имат капацитет, сравним с квартал „Люлин“ в София, и не могат да се развиват без достъп до европейските пазари и финансиране. Механизмите за влияние на ЕС и България са широки, включително чрез европейското финансиране. В дипломатическите кръгове вече се коментира възможността за спиране на средства по проекти, по които няма напредък в добросъседството. Когато този натиск се сложи на масата, е много вероятно в македонското общество да се появят сили, които да поискат промяна.“

След последния доклад на Европейския парламент Колев смята, че европейските институции вече разбират същността на спора между София и Скопие.

„Европа е напълно наясно, благодарение на ясната ангажираност на българските евродепутати от всички политически семейства, които успяха да представят реалната ситуация. В същото време г-н Мицковски напълно е сбъркал посоката — вместо да се опитва да лобира пред евродепутати с държавни пари, той трябва да направи нужните реформи“.

По повод обявените мирни протести и възможни блокади на границата със Северна Македония Колев направи разграничение между действията на институциите и правото на граждански протест.

„Когато говоря за хладнокръвие, визирам позицията на българските политици и институции. Няма нужда от ескалация — българската позиция е аргументирана и базирана на неуважението на човешките права и правосъдната система в Македония, която стимулира престъпления срещу българи“, увери Петър Колев.

Той подчерта, че мирният протест е гарантирано конституционно право, макар самият той да не е привърженик на блокирането на граници.

„Моят призив към протестиращите е да го направят като достойни европейци, показвайки, че българският народ е този, който е дал писменост и култура на голяма част от континента“.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с Петър Колев в прикачения файл: