Доц. Сарийски: Темповете на нарастване на държавния дълг са тревожни

Проектобюджетът за 2026 година не съдържа съществени структурни реформи и по-скоро отлага решаването на натрупаните проблеми в публичните финанси. Това коментира в интервю за Радио Благоевград икономистът доц. Григор Сарийски. Според него предлаганата финансова рамка е резултат от вече поети ангажименти и от политиките, водени през последните две години, а възможностите за сериозни промени до края на настоящата година са ограничени.

„Ако погледнем философията на бюджета, ще видим, че сериозна реформа няма. Това донякъде може да се обясни с краткия период, за който той ще действа, но има мерки, които можеха да бъдат предприети още сега и не бяха направени“, посочи Сарийски. По думите му липсват механизми държавата да получава възвръщаемост от публичните инвестиции, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост, както и мерки срещу ерозията на данъчната основа при големите компании.

Икономистът даде пример с практики в други европейски държави, където при значителна държавна подкрепа за частни инвестиции е предвидено участие на държавата в бъдещите приходи над определено ниво на рентабилност. „В България данъкоплатците финансират подобни проекти, но държавата не получава част от бъдещите ползи. Това е една от причините бюджетният дефицит да остава толкова висок“, смята той.

Според Сарийски критиките към отделни разходни пера често не отчитат, че голяма част от увеличението на разходите произтича от вече взети решения, като ръст на възнагражденията, социални плащания, изборен процес и ангажименти по европейски програми. Той подчерта, че реалните структурни промени, включително реформа в държавната администрация, не могат да бъдат извършени в рамките на няколко месеца без предварителен функционален анализ.

По отношение на държавния дълг доц. Сарийски изрази тревога от темповете на неговото нарастване.