Децата от град Рила: Победи с медали и с добри дела

Да възпиташ шампион не означава единствено да го научиш да побеждава. Истинската победа идва тогава, когато едно дете израсне като отговорен, дисциплиниран и добър човек. Именно това доказват децата от клуба по самбо „Дуло“ в град Рила, които освен че тренират усилено и печелят медали, сами се включват в облагородяването на пространството около своята тренировъчна площадка.

Зад тази идея стои техният треньор – едва 24-годишният Атанас Атанасов. Само за три години той успява да създаде не просто спортен клуб, а общност, в която децата се учат на дисциплина, труд, взаимопомощ и уважение.

Историята започва съвсем скромно.

„Всичко започна с двама мои приятели. Решихме да си направим място, където да тренираме, особено през зимата. По това време бях единственият човек в града, който се занимаваше с боен спорт. Един ден две деца дойдоха при мен и ме попитаха кога водя тренировки. Честно казано, тогава дори не осъзнавах каква отговорност е да бъдеш треньор. Но не ги върнах. Започнах да им показвам техники и постепенно от две деца за три години станаха двадесет“, разказва Атанасов.

Днес клубът разполага със собствена тренировъчна база, изградена с много доброволен труд и желание.

Треньорът вярва, че спортът върви ръка за ръка с възпитанието.

„Силата, която придобиват децата, трябва да се използва за нещо полезно. Искам хората да виждат в тях добри млади хора, които използват труда си за хубави каузи. Когато сам си положил усилия за нещо, започваш да го чувстваш свое и го пазиш. Именно затова решихме заедно да облагородим пространството около залата.“

Оказва се, че не се е наложило децата да бъдат убеждавани.

„Не бях стигнал дори до края на изречението, когато вече започнаха сами да се организират. Ние сме като семейство. Винаги, когато някой започне нещо, останалите се включват. Така работим – заедно.“

Във време, когато все повече деца прекарват свободното си време пред телефоните, спортът се превръща в естествен начин да ги върне към движението и истинското общуване.

„При най-малките това е голяма битка. Но когато започнат да се състезават, сами разбират, че ако не дадат всичко от себе си в залата, няма да получат резултати. Те сами започват да се дисциплинират. Осъзнават, че телефонът ги отдалечава от целите им.“

Само за три години възпитаниците на клуба вече могат да се похвалят със сериозни успехи.

„Медалите вече са около 40-45. Имаме републикански шампиони, вицешампиони, бронзови медалисти. Наскоро в Перник станахме първи отборно при момчетата на възраст 13–14 години.“

За Атанас Атанасов обаче спортните отличия не са най-важното.

„Опитвам се да покажа на децата, че ако се научат да бъдат успешни в спорта, ще знаят как да бъдат успешни и във всяка друга професия. Формулата е една и съща – труд, постоянство и отдаденост. Независимо дали ще станат лекари, полицаи или ще изберат друга професия, важното е да знаят как честно да постигат целите си.“

Най-голямото удовлетворение за младия треньор идва далеч от състезателния тепих.

„Най-щастлив съм, когато виждам как децата израстват. Когато някой съгражданин ми каже: „Твоето момче ми помогна с това или онова“, това е най-голямата награда за мен. Медалите остават на стената, но това да помогнеш на едно дете да стане добър човек остава за цял живот.“

Следващата цел пред клуба е ясна – още повече работа, още по-добри резултати и непрекъснато надграждане.

В края на разговора Атанас Атанасов отправя важно послание към родителите.

„Не се колебайте да запишете детето си на спорт. Не говоря само за самбо. Всеки спорт възпитава качества, които няма как да бъдат изградени пред телефона или у дома. Спортът учи на дисциплина, уважение, постоянство и самостоятелност. Това остава за цял живот.“

Само на 24 години Атанас Атанасов вече доказва, че един истински треньор не измерва успеха единствено с купите и медалите. Най-голямата му победа са децата, които растат уверени, отговорни и добри хора – шампиони не само на тепиха, но и в живота.