Как да съхраним най-ценното ни богатство – плодородната земя?

Хлябът, плодовете и зеленчуците зависят от почвата и когато тя губи влага и плодородие, последствията се простират далеч отвъд нивите, засягайки хранителната сигурност, водните ресурси и устойчивостта на цели екосистеми. В ефира на Радио Благоевград, професор Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН и автор в „Климатека.бг“, алармира за нарастващия риск от деградация на почвите у нас.

Въпреки че много хора свързват опустиняването с пясъчни дюни, професор Гачев обясни, че това е процес на постепенно превръщане на дадена територия в място, където нищо не расте. Този процес настъпва преди всичко чрез деградация на растителната покривка и почвата.

Засушаването е временен и обикновено обратим процес, който спира с настъпването на валежи. Но опустиняването е поетапен процес на деградация, чието прекратяване или връщане обратно е изключително трудно, а в много случаи и невъзможно.

Защо България е застрашена?

Около 30% от територията на страната е уязвима на деградация на почвите. Най-застрашени са районите, където се съчетават сух климат с интензивно земеделие. Съвременното затопляне води до по-дълги сухи периоди през лятото, което разпрашава почвата. Допълнителен фактор е съкращаването на периода със снежна покривка, която е една от най-добрите защити за почвата, осигурявайки влага и предпазване от студ.

Професор Гачев подчерта, че хората имат решаващо значение за този процес чрез начина на обработка на земята. При традиционното разораване горният хумусен слой се разрохва и често остава оголен. Ако това съвпадне със сухо време и вятър, почвата се разпрашава и отнася, а проливните валежи след засушаване могат да отмият големи части от този плодороден слой, формиран в течение на хилядолетия.

Решенията: Гори и щадящо земеделие

За да се защити земята, професорът посочва няколко ключови посоки:

Значението на гората: Тя действа като филтър за валежните води, предотвратява ерозията и създава специфичен влажен микроклимат. Наличието на горски пояси в полетата е от съществено значение за спиране на вятъра и предпазване на почвените частици.

Щадящи практики: Все по-често се говори за неорно земеделие, използване на покривни култури и мулчиране (покриване на почвата със слама, листа и други материали).

Според професор Гачев е крайно време в стопанската дейност да се отчита не само икономическата изгода, но и екологичната цена. Той призова за създаване на държавни стимули и финансови компенсации за земеделските производители, които внедряват устойчиви практики. „По този начин земята се запазва за по-дълго и тя ще има в по-дълги години продуктивност“.

Чисто климатичното бъдеще ни задължава да направим завой в отношението си към земята, за да съхраним възможността си да бъдем производител на храни с високо качество на световно ниво.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с проф. Емил Гачев в прикачения файл.