Литературата е убежище: когато думите помагат да откриеш себе си

В свят на кратки послания, социални мрежи и непрекъснат поток от информация литературата все по-често е изправена пред въпроса дали все още успява да достигне до младите хора. Според учителя по български език и литература Виолета Вълкова от ПГ „Яне Сандански“, гр. Сандански отговорът е категоричен – литературата продължава да бъде необходима.

„Променила се е формата на четене“, споделя тя. Днешните ученици получават огромно количество информация, но предпочитат краткото съдържание и трудно задържат вниманието си върху един текст. Това обаче не означава, че са изгубили потребността от литература.

В своите часове Виолета Вълкова се стреми да избяга от традиционния въпрос „Какво е искал да каже авторът?“ и да провокира учениците да съпреживяват литературните произведения. „Литературата е усещане“, казва тя. Според нея младите хора най-трудно откриват себе си в класическите текстове и затова те трябва да бъдат пречупени през съвременния свят.

Любовта, бунтът и търсенето на собствен път са сред темите, които най-силно вълнуват младите хора днес. Затова в часовете си тя отделя време за разговори по въпросите, които ги тревожат и вълнуват.

Според нея социалните мрежи и изкуственият интелект не са врагове на литературата, а могат да бъдат нейни съюзници. Най-важното е учениците да получат свобода да мислят, да търсят и да изграждат собствен прочит.

Особено място в живота ѝ заема литературният клуб „Никола Вапцаров“ към НЧ „Отец Паисий“, който тя определя като едно от най-хубавите неща, случили ѝ се през последната година. Там хората не просто пишат, а търсят познание за себе си и създават общност. Според нея възрастните пишат по-искрено и чисто, а младите – с повече въображение и желание да открият света.

В края на разговора тя остава категорична, че литературата продължава да има своето място и днес.

„Литературата ни носи спасение от света – там човек може да бъде себе си, да открие себе си и да създаде себе си.“

 

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера Татяна Цолева с Виолета Вълкова.