Дигитална грамотност вместо забрани, как да защитим децата онлайн?

Социалните мрежи са неизменна част от живота на децата и младите хора, но заедно с възможностите носят и сериозни рискове. Дали забраните са правилният подход или решението е в образованието, дигиталната грамотност и по-голямата отговорност на самите платформи?

В ефира на Радио Благоевград 17-годишната Флора Дончева от Благоевград сподели гледната точка на своето поколение.

Според нея най-честите опасности в интернет са фалшивите профили, кражбата на лични данни, кибертормозът и разпространението на невярна информация. Тя смята, че както децата, така и възрастните често стават жертва на измами, защото не успяват навреме да разпознаят рисковете.

Флора е убедена, че добрата защита започва с отговорното поведение – използване на силни пароли, двуфакторна автентикация, предпазливост при отваряне на съмнителни линкове и внимателна проверка на информацията, преди тя да бъде споделена.

По отношение на въведената в Австралия забрана за използване на социални мрежи от деца под 16 години, единадесетокласничката смята, че подобна мярка е твърде крайна. Според нея по-важни са активният родителски контрол и разговорите в семейството, отколкото пълната забрана.

Флора Дончева отправи и послание към своите връстници:

„Най-важното е да мислим критично и да не вярваме на всичко, което виждаме в интернет. Ако станем жертва на кибертормоз или измама, не трябва да мълчим, а да потърсим помощ от родители, учители или компетентните институции“.

Според Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет Safenet, първите резултати от модела в Австралия, където бе въведена пълна забрана за ползване на социални мрежи от децата, показват, че забраната не постига очаквания ефект.

Тя посочи, че голяма част от децата продължават да използват социалните мрежи въпреки ограниченията, а близо 70 процента от тях споделят, че сравнително лесно заобикалят въведените правила. Именно затова, според нея, подобни мерки трудно могат да бъдат определени като ефективни.

По думите на Иванова в Европа също се обсъждат законодателни ограничения, включително и в България, но дебатът все още продължава. Националният център за безопасен интернет подкрепя позицията на над 140 европейски организации, според която забраните сами по себе си не решават проблема.

„Отговорността не бива да се прехвърля единствено върху децата и родителите. Много по-важно е платформите да променят начина, по който функционират, така че да осигуряват по-безопасна среда за младите потребители“, подчерта Иглика Иванова.

Тя смята, че общественият разговор трябва да бъде по-широк и задължително да включва самите деца, защото именно те са най-пряко засегнати от подобни решения и често предлагат аргументирани идеи.

Като добър пример Иванова посочи Естония, където вместо забрани се залага на системно развитие на дигиталната и медийната грамотност още от най-ранна възраст.

Според нея именно образованието, критичното мислене и активното участие на младите хора са най-устойчивият начин за изграждане на безопасно онлайн пространство.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с Флора Дончева и Иглика Иванова в прикачения файл