Между защитата на психичното здраве и рисковете на „забранения плод“

В българското обществено пространство се зароди разгорещен дебат след предложението на политическата партия ГЕРБ-СДС за забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16-годишна възраст. Инициативата, която следва примера на държави като Австралия, цели да ограничи онлайн тормоза и рисковете за психичното здраве на подрастващите. Според източниците, специалисти и създатели на съдържание обаче са разделени по въпроса дали пълната рестрикция е най-ефективното решение.

Психологът д-р Десислава Безинска посочва сериозни аргументи в подкрепа на регулациите. Данните показват, че 60% от децата в Европа се сблъскват с проблеми в социалното общуване, тревожност, депресия и хранителни разстройства, провокирани от социалните мрежи. Особено тревожен е т.нар. „допаминов капан“, при който платформи като TikTok използват механизми, подобни на тези в хазартния бизнес, за да пристрастяват децата и да увреждат способността им за концентрация. Д-р Безинска подчертава, че детският мозък не е биологично подготвен за този тип постоянна стимулация.

От друга страна, популярният кулинарен инфлуенсър Александър Влог изразява скептицизъм относно 100-процентовата подкрепа на такава забрана. Той се опасява, че децата неизбежно ще намерят „вратички“ или технически начини като VPN, за да заобиколят правилата.

Според него и д-р Безинска, чистата забрана може да трансформира интереса на децата в нещо по-опасно или да ги насочи към неконтролирани пространства в интернет. Александър Влог призовава платформите да поемат по-голяма отговорност, като поставят на фокус  позитивното и образователно съдържание, вместо просто да блокират достъпа.