Изкуственият интелект и бъдещето на живото слово в театъра

Във времето на бързите технологии въпросът за истинското творчество излиза на преден план. В ефира на Радио Благоевград драматургът и театровед на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ Елена Илиева разгледа сблъсъка между изкуствения интелект и живото слово. За нея това се оказва борба за самата същност на сцената.

Според нея алгоритмите изобщо не могат да уловят духа на една театрална трупа. Драматургът обясни, че продуктите на изкуствения интелект са просто имитация и събират на едно място чужди произведения. В тази връзка Илиева подчерта, че „всеки истински автор е неподражаем“ и човек не може да сбърка един голям творец с друг, тъй като всеки е „различно божие творение“.

Авторът на летописа на благоевградския театър припомни неговите корени. Основите са положени още през 1919 година от първата трупа. Тогава ветераните са пренасяли декорите на гръб по влакове и камиони. Те са оцелявали, като са имали друго препитание през деня, но вечер са се посвещавали изцяло на репетициите, трупата и театралното изкуство. Илиева сподели, че „един театър не възниква от нищото“, а „едно зърно трябва да има почва, за да поникне и да даде плод“.

Драматургът припомни, че театърът е оцелял хилядолетия. Илиева посочи, че това изкуство ще продължи да живее, защото „театърът е насочен към душата на човека“.

Повече чуйте в интервюто на Агнес Манова с Елена Илиева: