Вечното колело на живота

Традиционният народен календар на българина не е просто система за отброяване на дните, а жива философия за света. Това разказа в ефира на Радио Благоевград историкът и етнолог Емилия Кадурина. Тя подчерта, че в миналото животът е бил неразривно свързан с естествените цикли и допълни, че „на практика ритъмът на живота е определен от природата, когато природата почива и хората почиват. Животът на хората в доиндустриалното общество е тясно преплетен с майката природа.“

Според традиционната народна култура всеки сезон има своята точна задача, а всеки ритуал – силата да програмира здраве, плодородие и съдба. Етнологът Кадурина, с дългогодишен опит в десетки теренни проучвания, даде пример за съвременното разбиране за лятото като време за почивка и за това как за традиционния българин то е било период на най-интензивен труд и усилия„В днешно време за съвременния човек лятото е време на отпуски,докато за традиционния българин то е време на труд. Както казваше баба Свидана Драгчиева : Имахме 30 декара ниви, много работехме, но и много пеехме‘.“Обичаите често са били насочени към умилостивяване на природата и защита на реколтата, обясни Кадурина.

„Най-страшното за традиционния българин през лятото са сушата и градушката“, каза още Емилия Кадурина. Тя сподели история, разказана ѝ преди години от възрастен мъж по време на теренните ѝ проучвания: „Когато се зададеше тъмният облак, мама изтичваше горе на тавана и през капандурата слагаше на покрива брадвата с острото нагоре, за да може да разсее облака.“

Кадурина обърна внимание на това колко е важно знанието при предаването на традициите. „Съхранението на традиционната култура минава през знанието. Когато се загуби знанието, тогава ще се загуби и самата традиционна култура“, заяви етнологът.