Живата памет за Илинден: От семейните спомени до националната история

Личните фамилни истории играят ключова роля в оформянето на официалната национална памет, превръщайки историческите събития от сухи дати в живи преживявания. Във фонда на Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват разнообразни материали – веществени, документални и печатни, които свидетелстват за героизма на Илинденско-Преображенското въстание.

Нови документи и „живи“ спомени има във фонда на музея, каза историкът д-р Елена Чалгънова. Тя посочи, че един от най-новите и ценни материали в архива на музея е спомен, предоставен на хартиен носител от Димитър Дамянов, учител от разложкото село Годлево. Неговият интерес към темата е продиктуван от участието на собствения му прадядо – Томе Дамянов, който е бил комита в годлевската чета. Тази чета взима активно участие в събитията по време на въстанието. Спомените на Дамянов черпят информация от преки устни свидетелства на хора като Благо Катранджиев, Никола Попов, Спас Кадрев и Атанас Бучков, разказа д-р Чалгънова и поясни, че „по време на въстанието тези свидетели са били едва 15-годишни младежи, които лично са преживели събитията и „тежката бежанска участ“. В центъра на тези разкази стои и фигурата на банския войвода Радон Тодев и неговата чета, известна като „живо опятата чета“.

За да не остане Илинден просто дата в учебниците, регионалните институти като музея в Благоевград залагат на активна работа с младите хора, обясни Елена Чалгънова.