Родена на Илинден – една фамилна хроника за свободата и оцеляването

Историята на рода Титянови описва в разказа си  „Родена на Илинден“ писателката и журналист Антоанета Титянова. В ефира на Радио Благоевград тя разказа действителната история зад творбата й. Разказът й се фокусира върху личната съдба, която отразява страданията на хиляди българи, останали в пределите на Османската империя след Освобождението.

В центъра на събитията е прабабата на авторката – Яна, която по време на погромите след Илинденското въстание през 1903 г. бяга към Свободна България. Въпреки че е в деветия месец от бременността си, тя грабва двете си деца и се спуска по склоновете на Пирин. „Моята баба се ражда именно на Илинденското въстание“, сподели писателката, описвайки как родилните болки застигат Яна в движение. Изправена пред невъзможен избор между спасението на по-големите си деца и новороденото, тя го оставя в храстите, след като го накърмва. За щастие, друга жена от село Обидим намира бебето и по-късно го връща на майката в пределите на България.

Антоанета Титянова сподели още, че семейната памет пази и спомена за дядо Кочо Титянов, писар на Паница и участник в Младотурския преврат през 1909 г. Неговата съдба е не по-малко тежка – роден като близнак, той е помислен за плацента и изхвърлен на бунището, преди да бъде спасен.

Днес тези истории служат за мост към младото поколение. Антоанета Титянова изрази недоумение за съвременното съдържание на учебниците по история и призова към преоткриване на истинското минало чрез архивите и личните спомени. Тя напомни, че силата на българите винаги се е крепяла на „просветата и образоваността“ и подчерта, че „ във времена на чуждо владичество предците ни са градили храмове и читалища, докато днес ги оставяме да се рушат“.