Може ли AI да бъде нашият психолог? Ето къде е опасната граница

Все повече хора споделят най-личните си тревоги и проблеми с изкуствения интелект. Причината често е проста – той е достъпен по всяко време, не осъжда и винаги отговаря. Но може ли един чатбот да замени човека срещу нас в кабинета на психолога? И възможно ли е да се привържем емоционално към него?

„Краткият отговор е – не, не може“, категорична е психологът от Благоевград Надежда Радкова в интервю за Радио Благоевград.

Според нея една от причините хората да търсят разговор с AI е именно усещането, че са чути и приети. В общуването помежду си понякога реагираме с готови съвети и опити бързо да премахнем чуждата болка – „стегни се“, „всичко ще бъде наред“, „гледай напред“. Така обаче неусетно можем да изпратим друго послание – че човекът няма право да изпитва това, което изпитва.

При изкуствения интелект подобна пречка липсва. Той е на разположение и в два часа през нощта, когато човек не може да заспи и има нужда да сподели какво го тревожи.

AI може да помага, но не може да бъде психотерапевт

Изкуственият интелект може да бъде полезен за подреждане на мисли, водене на дневник, структуриране на информация, задаване на въпроси или упражнения за релаксация. Той може да помогне на човек да формулира какво преживява и дори да подготви теми, които след това да обсъди със своя терапевт.

Но това не е психотерапия.

„Терапията се случва с човек“, подчертава Радкова.

Причината е в нещо много по-дълбоко от способността да се води разговор. Психотерапевтът не просто слуша думите. В реалното човешко общуване огромна част от информацията е неизказана – в тона, паузите, поведението и реакциите на тялото.

„Ние сме отделни нервни системи“, казва психологът.

По думите ѝ терапевтът може да усети телесни и емоционални сигнали в общуването с човека срещу себе си. Именно тази човешка взаимност е нещо, което AI не притежава.

Опасността не е само в това, че чатботът може да даде неподходящ съвет. Много по-сериозен е рискът човек с тежък психологически проблем да остане с убеждението, че получава адекватна помощ и по тази причина да не потърси специалист.

„Опасността е да се заблуди, че получава адекватна помощ и подкрепа и по този начин да не потърси наистина специалист“, предупреждава Радкова.

Това е особено важно, когато става дума за сериозни психични проблеми, при които е необходима професионална оценка и дългосрочна терапевтична работа.

Може ли да се пристрастим към разговорите с AI?

Да. Според психолога човек може да развие емоционална зависимост към чатбот, който винаги е готов да го изслуша.Причината е в една от фундаменталните човешки потребности – да бъдем чути, разбрани и да принадлежим.Разговорът с AI може да наподобява човешкия разговор, но това не означава, че е човешки контакт.

„Всичко, което ни отдалечава от живия контакт, от живота, може да вреди“, казва Радкова.

Проблемът е именно в това, че технологията може да бъде достатъчно убедителна, за да създаде усещане за близост.

А можем ли да се доверим напълно на информацията?

И тук има сериозен риск.

AI може да предоставя огромни количества информация бързо и удобно, но когато не разполага с достатъчно данни, може да „попълни празнините“ с информация, която звучи логично, но не е вярна.

Радкова дава пример от собствените си експерименти: при задача с няколко елемента повечето от отговорите могат да бъдат напълно адекватни, но един да бъде напълно несвързан с концепцията – и въпреки това да звучи убедително.

Затова критичното мислене остава задължително.

Според Радкова има и положителна промяна при младите хора. За тях интернет и дигиталните инструменти са естествена среда, а разговорите за психичното здраве вече не са толкова табу.Те по-често говорят помежду си, търсят информация и са склонни да се грижат за качеството си на живот.Но именно тук се крие и рискът – не всяка информация онлайн идва от компетентен източник.

AI може да изглежда, че ни разбира. Но не съпреживява

Може би най-важната разлика е именно тази.Чатботът може да бъде внимателен, последователен и да отговаря на всяко наше съобщение. Това лесно създава усещането, че ни разбира по-добре от хората около нас.Но според Надежда Радкова това е само усещане за взаимност.

AI няма чувства, няма собствено преживяване и не може да съпреживява.

Технологията може да бъде добър инструмент – за информация, организация на мислите или дори за моментно успокоение. Но когато става дума за психотерапия, човешкият контакт остава незаменим.Защото понякога това, от което имаме нужда, не е просто някой да ни даде правилния отговор.А някой наистина да бъде до нас.

 

В звуковия файл чуйте интервюто на стажант-репортера Габриела Шишманова с Надежда Радкова.