Георги Вулджев: Новият механизъм за минималната заплата е по-обективен

Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата е по-обективен от досегашното правило, според което размерът ѝ беше обвързан с 50% от средната работна заплата. Това коментира в ефира на Радио Благоевград икономистът от ЕКИП Георги Вулджев. Той заяви, че досегашната формула е създавала затворен кръг, тъй като средната и минималната заплата си влияят взаимно. Според Вулджев това може да доведе до изкуствено увеличаване на разходите за труд и съответно до натиск върху потреблението и инфлацията.

Новият механизъм включва освен средната работна заплата още медианната заплата, производителността на труда и инфлацията, като те определят диапазона за минималното възнаграждение. Вулджев критикува начина, по който е включен инфлационният показател. Според него би било по-удачно да се използва прогноза за бъдещата инфлация, а не исторически данни, за да може минималната заплата да реагира по-бързо при инфлационни шокове.

Икономистът определи медианната заплата като по-точен показател от средната, тъй като не се влияе толкова силно от много високите доходи на малка част от работещите. По думите му идеалният вариант би бил средната заплата да отпадне от формулата, а да се използват в равни пропорции медианната заплата, инфлацията и производителността на труда.

Според Георги Вулджев минималната работна заплата не трябва да се разглежда като основен инструмент за намаляване на неравенствата в доходите. Тя трябва да бъде санитарен минимум, определен по обективни критерии, докато дългосрочното повишаване на доходите трябва да бъде резултат от икономическо развитие, инвестиции и повече бизнеси с висока добавена стойност.