„Пирин“ потъва: Кой погубва орлетата от Благоевград?

Това вече не е просто футболна криза. Това е разпад. ПФК „Пирин“ губи авторитет, губи лица, губи таланти, а заедно с тях бавно губи и онова, което поколения наред наричаха пирински дух.

Срамна загуба, безсилие и седем допуснати гола. 0:7 срещу „Несебър“ не е просто поредното поражение за „Пирин“. Това е резултат, който оголи до крайност проблемите в клуба и превърна кризата от тревожен сигнал в категоричен призив за действия.

Още преди двубоя с „Несебър“ стартът на сезона беше кошмарен – четири мача, четири загуби и нула точки. „Орлетата“ отстъпиха последователно пред „Добруджа“, ЦСКА II, „Спортист“ (Своге) и „Хебър“. При това с показатели, които не оставяха много място за оптимизъм.

След 0:7 вече трудно може да се говори само за лош късмет или временна игрова криза. Проблемите изглеждат системни – от спортно-техническата подготовка и селекцията до управлението на клуба и състоянието на детско-юношеската школа.

Феновете поискаха промяна

Недоволството на привържениците отдавна не е само разговор по трибуните. Организацията „Пирин Ултрас“ призова родители, фенове и граждани на Благоевград да излязат на протест пред общината с настояване за промени в управлението и спортно-техническия щаб.

„Имахме лошо предчувствие, че ще започнем именно с четири, да не кажа и повече загуби, и за съжаление се оказахме прави. Изчакахме за протеста, защото резултатите са просто потресаващи“, коментира представителят на феновете Нико Ризов.

Привържениците настояват за отговори и за ясна посока пред клуба. Те поставят въпроса и за ролята на общината, която предаде акциите на частни лица, без публично да е изяснена в достатъчна степен финансовата устойчивост на новия модел на управление.

Кой управлява „Пирин“?

Това е един от ключовите въпроси, на които благоевградската футболна общественост очаква отговор.

През май Общинският съвет назначи Адалберт Зафиров за временно изпълняващ длъжността управител на ОФК „Пирин“. Само месец по-късно стана ясно, че клубът се намира в тежко финансово състояние и предстои счетоводен одит.

Публичните данни към март 2026 г. сочат, че 90% от собствеността са притежание на Адриан Юриев, а 10% остават на общинския ОФК „Пирин“. Междувременно Георги Калпакчиев обяви, че представлява потенциален купувач, но окончателно решение ще бъде взето след изясняване на резултатите от одита и финансовите ангажименти на клуба.

На този фон липсата на яснота около управленската структура и бъдещето на „Пирин“ неизбежно се отразява и върху футбола.

Младост без опит

Един от основните проблеми, посочвани от феновете, е съставът на отбора.

„Пирин“ разчита в голяма степен на млади футболисти от собствената си школа. Това само по себе си не е проблем – напротив, развитието на собствени кадри би трябвало да бъде сред основните приоритети на клуб с традициите на благоевградския.

 

Проблемът е липсата на необходимия баланс.

„Не може да се играе само и единствено с юноши във Втора лига, която вече е с качеството почти на Първа лига. Пиринският дух не е достатъчен без баланс на терена“, смята Нико Ризов.

Младите футболисти имат нужда от опитни играчи около себе си, от ясна стратегия и от среда, в която постепенно да бъдат превръщани в основни фигури. Вместо това днес „Пирин“ изглежда като отбор, който търси решение от мач на мач.

Най-голямата опасност е извън първия отбор

Резултатите на мъжкия тим могат да бъдат променени. Сезонът е дълъг, а една лоша серия може да бъде прекъсната. Много по-трудно обаче се възстановява една разрушена школа. Именно там се крие може би най-сериозният проблем пред „Пирин“.

От 1 септември таксата за тренировки в детско-юношеската школа се увеличава от 35 на 50 евро. Решението е обяснено с увеличени разходи, но за родители и хора, свързани с благоевградския футбол, остават въпросите какво реално получават децата срещу тези средства.

Ради Бачев – родител и бивш възпитаник на легендарния благоевградски футболен интернат – поставя под съмнение квалификацията на част от треньорите, организацията и екипировката в школата.

Още по-тревожен е другият процес – изтичането на таланти.

Перспективни деца напускат Благоевград още на 12, 13 или 14 години и продължават развитието си в София и Разград. Според Бачев само в ЦСКА има значителен брой футболисти от благоевградски набори.

Тогава въпросът е неизбежен: защо талантите на „Пирин“ се превръщат в таланти на други клубове?

 

Ако школата не може да ги задържи, да ги развие и в крайна сметка да ги подготви за първия отбор, какъв е смисълът от нея?

Пиринският дух не е само лозунг

Благоевград има футболна история, която не започва и не свършва с един сезон във Втора лига.

„Пирин“ винаги е бил клуб, свързан със собствените си кадри, с характера на града и с онзи особен футболен дух, който превръща местните момчета в любимци на публиката.

Точно затова случващото се днес е толкова болезнено.

7:0 от „Несебър“ ще остане в статистиката. Четирите загуби в началото на сезона също могат да бъдат преодолени.

Но ако междувременно бъде загубена школата, ако талантите продължат да напускат, ако няма ясна управленска и спортна стратегия, тогава проблемът няма да бъде един сезон, един треньор или един слаб отбор. Ще бъде изгубена идентичността.

Време е за отговори

„Пирин“ има нужда не просто от нов състав, нов треньор или поредното временно решение.

Клубът има нужда от посока

И отговорите трябва да дойдат от ръководството, общината, собствениците, спортно-техническия щаб и футболната общественост на Благоевград.

Какъв „Пирин“ искаме?

Клуб, който просто оцелява сезон за сезон? Или клуб, който изгражда школа, задържа талантите си и постепенно създава собствен гръбнак за мъжкия отбор?

След 0:7 въпросът вече не е само колко гола ще допусне „Пирин“ в следващия мач.

 

Въпросът е какъв ще бъде „Пирин“ след пет или десет години.