„Орница фест“: Когато изкуството запалва искри

Какво се получава, когато събереш на едно място театър, музика, изкуство и щипка лудост? Една истинска бъркотия или „орница“, както ѝ казват в Гоце Делчев. Именно такава културна бъркотия ще завладее града с третото издание на „Орница фест“ през септември.

Идеята за фестивала е на родената в Мосомище актриса Гергана Либова, която, макар да работи в Държавния куклен театър в Русе, е родом от село Мосомище. Един ден, преди повече от три години, разхождайки се из родния Гоце Делчев, където няма театър, тя ей така си казала: „Защо пък да няма и за хората тук един фестивал, който да им разкрие красотата и лудостта на изкуството във всичките му измерения?“ Така актрисата решава да пренесе част от магията на изкуството в родния си край, създавайки фестивала, който днес събира различни изкуства, артисти и публика в една голяма „културна бъркотия“.

И може би именно в тази „бъркотия“ се крие най-важният смисъл на фестивала – да направи изкуството по-близко до хората, независимо къде живеят. Защото в големия град сме свикнали изкуството и културният живот да бъдат на една ръка разстояние. През уикенда можем да заведем децата на куклен театър или на кино, да отскочим с приятели до някоя изложба, да се насладим на поредния концерт на площада или да се наредим на опашката за билети за някое любимо представление. Но ако живееш в малко населено място, където няма театър на няколко крачки и няма сцена, на която да отидеш спонтанно, се оказва, че културният живот не е даденост, нито въпрос на избор.

Именно затова „Орница“ се опитва да бъде повече от фестивал – да бъде своеобразен културен мост между хората и изкуството. Културата не трябва да бъде привилегия на големия град, а да достига до всеки човек. И за да стане това, имаме нужда от хора, които горят в призванието си да създават изкуство. Хора, които искат да споделят огъня си с малки и големи. Хора, които изграждат тези невидими мостове, заливащи с красота и емоция сивия ни делник. Такъв своеобразен културен мост е и фестивалът „Орница“, който превръща малките населени места в община Гоце Делчев в сцена на срещи и преживявания. Фестивал, който не просто води изкуството при хората, а се опитва да запали една искра – тази на любовта.

„Тази любов се усеща и това умее да прави Гергана – да предава тази искра. Искрите наистина се запалват. Освен тези искри, които са свързани с изкуството, има и искри на доброволчеството, защото ние всяка година имаме доброволци на „Орница фест“. Тези хора имат съвсем различен опит от фестивала, защото те стават наистина част от екипа и по такъв начин се запалват и за доброволчество, което е страхотно нещо. Особено сега, когато има и младежки център в Гоце Делчев, тези млади хора могат да бъдат двигатели на някакви положителни промени в града, да изискват повече култура, да изискват повече съдържание и там наистина може да се каже, че искрите са се запалили“, коментира в ефира на Радио Благоевград пиарът на фестивала Соня Йосифов.

Искрите са запалени, а огънят на изкуството ще се възпламени на 11 и 12 септември, като основните локации ще бъдат Главната улица на Гоце Делчев, Градският парк и Младежкият център.

Сред предвидените прояви са йога, арт и куклени ателиета, уъркшопи по актьорско майсторство и музика, литературно четене, представяне на книги, фотоизложба и филм. На Главната улица ще има улични музиканти и изпълнения, а вечерната програма включва концерти на групите FREE 4ALL и ETHEREA. Предвидени са и работилници за деца, като тази година програмата за първи път ще бъде целодневна.

А по-специалното в тази програма ще бъде излъчването на документалния филм, посветен на инициативата „Артисти за деца“, режисиран от нейния двигател и основател Елена Панайотова. Това е международна програма по приложен театър, насочена към творческа и социална промяна на деца и младежи в неравностойно положение, а филмът определено ще бъде сред емоционалните преживявания във фестивала – не само за актрисата Гергана Либова, която е направила първите си крачки към актьорската професия именно в „Артисти за деца“.

„Страхотен филм, много докосващ. Аз лично изревах душата си, когато го гледах за първи път. Филм, който Елена Панайотова не само е режисирала, а тя провежда абсолютно всичко. И в периода от 2003 г., след това 15 години, тя е събирала деца от уязвими групи, както и други деца, които са имали склонност към театър, към музика, към рисуване, и е правила невероятни неща в Широка лъка. После този проект се е разширил из целия свят. Имали са даже такива занимания и в Африка.

И много интересно е, че Гери още като малка, преди да започне театралната си кариера, изобщо първият ѝ допир до театъра е бил точно там, точно в Широка лъка, с Елена Панайотова и артистите, с които Елена е работила. Много човешка история, много докосваща, а и показател, че наистина, когато имаш голямо желание и смисъл, може да стават нещата. Пример за това как деца от ромски произход и сирачета са с широки усмивки и се чувстват много полезни, правят нещо от душа, правят нещо с другите приятели. Освен че произвеждат изкуство, те създават приятелства, които продължават после за целия живот“, коментира Соня Йосифов.

А в свят, в който все повече изкуството се създава, за да бъде харесвано, споделяно и продавано, хора като Гергана Либова и Соня Йосифов и всички артисти, забъркани в тяхната културна бъркотия, напомнят за смисъла на истинското изкуство – онова, което не се прави за лайкове и последователи, а от човек за човека. Изкуството, което извира от душата на твореца и стига до душата на другия, за да го докосне, развълнува и остави нещо след себе си.

„И за съжаление имаме тенденции, които показват склонност към друг тип култура, дето аз изобщо не обичам да я наричам култура. И младите хора нямат алтернатива, нямат досег до нещо по-високо, по-качествено, по-извисено и това е също целта на „Орница“ – да показва красотата и че може да се развиваш в нея и да си на много по-високо ниво от някаква музика, която няма, примерно, тази стойност, а е изкуство, което е на много повърхностно ниво, направено само за евтин смях и за пари.

Много някак си се опростява естетиката, мисленето, желанията на човека. Връщаме се към основните потребности, основните желания за ядене, за пиене и за забавление, за пари и дотам. И мисията на „Орница“ е абсолютно да покаже, че истината е в смисъла, в любовта, в израстването в изкуството, в това човек да твори. И тези млади хора да се докосват до алтернативата, защото, когато се намирате на такова място, няма как да не бъдете докоснати, защото това е място, където се разгръща душата и където разбираш: „Окей, може би има смисъл, може би мога да се почувствам малко по-жив в този живот, да допринеса малко повече за моята общност, да искам този град да се развива“. „Орница“ определено има цел младите хора в града да искат култура“, завършва Соня Йосифов.

Цялото интервю на Ваня Бахчиванова с пиара на „Орница фест“ Соня Йосифов чуйте в прикачения звуков файл.