Огнището в село Логодаж, което пази вкуса на детството ни

Как ухае детството? За мнозина – на печени чушки, домати, пушек от огнището и топла филия с домашна лютеница. Именно този вкус, който не просто се помни, а се усеща, ще събере днес жители и гости на благоевградското село Логодаж.

От 18 часа в двора на училището започва петото издание на Фестивал на лютеницата – празник, който събира хората около една от най-обичаните български храни, но всъщност разказва много повече. За традицията, за труда на ръцете, за събирането около огнището и за онези малки моменти от детството, които остават завинаги.

Мотото на фестивала е простичко и достатъчно апетитно: „Ела да намажеш и ти“.

Но какъв е вкусът на истинската логодажка лютеница?

Зеленчуците се подбират внимателно, пекат се на огнище, а после идва дългото бъркане в големите тави. Всичко се прави по автентична логодажка рецепта, предавана през поколенията. Рецептата дори има свой римуван вариант, написан на местния диалект. Защото в Логодаж се пази не само вкусът, а и езикът.

„Първо зеленчуците трябва да са подбрани. Искаме зеленчуците да ги вземем от градините и на тия зеленчуци, когато ги сложим на огнището, им се придава един такъв специфичен вкус от миризмата на огъня“, разказва Дафинка Бойчева, секретар на Народно читалище „Иван Чаушки – 1934“ в село Логодаж.

Но ако попитате какво прави тази лютеница различна, отговорът няма да бъде само в съставките, а и в емоцията.

Тук няма място за бързане. Няма електрически машини и модерни технологии, които да съкратят процеса. Всичко се прави така, както някога – на ръка, на огън и с много търпение.

„Даже не включваме и машинка за мелене на ток. Всичко е на ръка“, споделя в ефира на Радио Благоевград Дафинка Бойчева.

А докато лютеницата къкри в големите тави, около нея отново се събират хора – както някога. Работата се превръща в повод за раздумка, песен, среща с приятели и съседи. И точно тук вкусът започва да се превръща в спомен.

Фестивалът не е просто празник на една храна. Той е опит да бъде съхранен онзи вкус на детството – от времето, когато децата помагаха на баба и дядо да берат домати и чушки, да приготвят зимнината, а после търпеливо чакаха своята награда – топла филия с прясна лютеница.

И днес децата отново се включват. Защото може би няма по-хубав начин една традиция да бъде предадена от това едно дете да я докосне със собствените си ръце.

„Едно тригодишно дете хвана през ръцете си всеки един домат, за да го сложи да се мие, цял ден нямаше умора в това дете“, разказва пред Радио Благоевград Дафинка Бойчева.

А после идва и най-вкусната част:

„Те нямаха търпение да стоят да ги снимаме с филиите, мажат бузките и наистина и затова това го свързваме с оня вкус на миналото... може би това ще остане истинският вкус на детството, който остава завинаги.“

Точно тук се крие смисълът на този фестивал. Защото в свят, в който почти всичко може да бъде купено готово от рафта на магазина, хората от Логодаж ни връщат към времето, когато храната се приготвяше с чисти продукти, с ръце и с много емоция. Когато около нея се събираха деца, приятели и съседи. Когато работата не беше просто работа, а време заедно.

И когато един вкус успее да те върне там, където си бил щастлив като дете, разбираш защо някои рецепти трябва да бъдат пазени.

Но за да остане жива една традиция, не е достатъчно само да помним. Трябва да има кой да я продължи. Затова рецептата се споделя. Децата се включват. Хората се събират около огнището. А всеки, който идва на фестивала, може не само да опита, но и да види как се приготвя тази лютеница. А най-важната рецепта, която Логодаж пази не е тази от бабините тефтери, а тази как се пази паметта. Как от поколение на поколение се предава не само рецептата за лютеницата, а огънят на традицията, за да може огнището да остане запалено.

Разговорът на Ваня Бахчиванова с Дафинка Бойчева можете да чуете в прикачения звуков файл.