Ивет Давидова: Истинското усещане за корените идва на хорото, на мегдана

След като през 2023 година 18-годишната Борислава Кутларска спечели първото място за женска носия в Жеравна с бежанска носия на Светла Бонкова, Разлог отново се утвърди като пазител на българските традиции.

Преди броени дни Борис Ракладжиев и Петър Захов спечелиха първите места в Жеравна за автентична женска и мъжка носия. Женската носия, представена от Ракладжиев, е сред най-старите, носени в Разлог през XIX век, а той я е събирал повече от 15 години.

Една носия може да бъде реликва, но за да оживее пред публиката, има нужда от човек, който не просто да я облече, а да усети историята, която носи. Тази година това момиче е Ивет Давидова.

Ивет е родом от Ямбол, но от шест години живее в Благоевград. Любовта ѝ към фолклора започва още като дете, когато майка ѝ я води на народни танци. По-късно избира Югозападния университет „Неофит Рилски“ и специалност „Българска хореография“. Там среща и бъдещия си съпруг, който също е тясно свързан с фолклора.

А пътят ѝ към Разлог минава и през приятелствата, създадени в университета. Именно те я свързват с Борис Ракладжиев, който я кани да облече и представи носията му в Жеравна.

„Преди фестивала Борис ми звънна, за да ме помоли да облека неговата носия. А именно той с години я е събирал. Аз не се поколебах за момент и веднага се съгласих да я облека, за да може да я представим пред уважаемото жури и пред толкова много хора. Точно за да видят красотата на разложката носия и по-точно на разложката сватбена носия“, разказва пред Радио Благоевград Ивет.

Това е и първата толкова специална носия, която Ивет облича. Първоначалното вълнение обаче постепенно отстъпва място на физическото изпитание. В продължение на пет часа тя трябва да издържи с тежката носия, за да я представи пред журито.

„Първоначално аз бях много развълнувана от факта, че ще облека такава реликва въобще. А и усмивката ми се личеше отдалеч до момента, в който не дойде тежката част от тези всички пет часа, които трябваше да издържа с тази носия, само за да я представя пред журито и пред толкова много хора.“

Тогава Ивет си спомня за годините в университета, за часовете репетиции и времето, прекарано на крака. Но мислите ѝ стигат и много по-назад – до жените, които са носили същите тези дрехи.

„Представях си как нашите прародители са носили тези одежди, как те са били част от тях.“

 

Тази връзка с миналото за нея не е просто красива снимка с носия. Ивет признава, че днес много млади хора се обличат в народни носии, защото това е модерно и събира харесвания в социалните мрежи. Но според нея истинското докосване до традицията се случва другаде.

„Аз смятам, че може би го правят по-младите хора, защото е модерно, а не толкова, защото точно искат да се докоснат до корените си.“

За нея това усещане за корените идва на хорото – на мегдана, сред хората, когато ръката ти е хваната за ръката на другия и всички се превръщат в едно цяло.

„Истинското усещане идва там на хорото, там на мегдана, когато усетиш емоцията на този, който те е хванал за ръка, този, до който танцуваш и който стават едно цяло, та дори и с хората, които са хванати на това хоро, защото това е веригата, която не трябва да се къса.“

Тази година тя за първи път участва в конкурсната част на фестивала в Жеравна заедно с Борис Ракладжиев. Не е очаквала наградата, но след обявяването ѝ усещането е било силно.

„Нямах някакви надежди, нямах очаквания, но мисля, че заслужено я спечелихме. Вълнението за мен беше огромно, както и гордостта, която носих в себе си.“

Ивет има и своето послание към младите хора – да не забравят откъде са тръгнали, независимо докъде са стигнали.

„Каквото и да сме постигнали, колкото и пари да сме изкарали, никога не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, кой бил до нас, когато сме прохождали.“

А когато говори за фолклора, тя не говори само за танците и носиите. Говори за хората, за селата, за възрастните, които пазят традицията и я предават нататък.

„Нека не спират да си ходят на село, да помагат на възрастните хора, които живеят там, да не забравят, че всъщност връщането към корена може да се усети, когато се хванеш на хорото, на мегдана.“

И може би точно това е най-важното послание зад една наградена носия – че традицията не е само дреха, която се пази в ракла, нито снимка, която събира харесвания. Тя е жива, когато бъде облечена, когато музиката засвири и когато ръцете се хванат в тази своеобразна верига, свързваща хората.