Доколко ниските цени на храните са предпоставка за компрометиране на качеството?

Само една марка сирене от тестваните 12 в "Кошница с грижа“ съответства на изискванията на БДС за бяло саламурено сирене. Това сочи изследване на Асоциация "Активни потребители", което води до извода, че ниските цени на хранителните продукти са предпоставка за компрометиране на качеството.

„Всъщност, ние направихме и тест за хидрогенирани палмови масла, но той е отрицателен и затова някак си никой не го съобщава. Също така, тествахме и краве масло, където за радост, тестът за немлечни мазнини също беше отрицателен, което е добрата новина. Лошата е, че почти половината от сирената са с високо водно съдържание. Това означава, че за да се постигне тази ниска цена, която е целта, всъщност това може да стане, може би, по единствения начин, а то е влошено качество. Защото когато имате, да кажем с 10 или 15% повече вода, отколкото е нормалното, или отколкото, да кажем, сочи БДС, като някакъв еталон, това означава, че вие продават 15% от продукта, останалото всъщност е скъпа вода“, коментира в ефира на Радио Благоевград Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“.

Според него, по-лошото е, че това е сигнал за неспазване на класическата технология, която предполага 45 дни зреене на продукта. В процеса на това зреене, сиренето изхвърля ненужното водно съдържание и в крайна сметка това е белег наистина за качество. А зрелият продукт се усвоява много по-добре от организма.

„Ясно е, че това се прави с постигане на по-ниска цена, но категорично е очевидно, че става за сметка на качеството. Аз не знам, дали на всеки продукт имаше изписано водното съдържание, дали хората щяха да си спестят, да кажем, и да го купуват това нещо осъзнато. Защото, много добре си спомням преди вече над 10 години, когато беше пикът на проблема с добавянето на тези хидрогенирани, най-често палмови мазнини. В момента, в който производителите бяха задължени да добавят наименованието имитиращ продукт, въпреки ниската цена, хората спряха да ги купуват и тези продукти изчезнаха“, допълни изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“.

Богомил Николов припомни, че продажбата на сирене с над 65% водно съдържание е забранена. На практика, тези два продукта, единият от които е установен с около 69% водно съдържание, не би трябвало да се продават в търговската мрежа. За тази нередност Асоциацията вече е сезирала Българската агенция по безопасност на храните, която трябва да предприема необходимите мерки.

Експертът коментира и инициативата за „справедлива стойност“, която, според него, има потенциал за много грешки. По думите му, „Кошница с грижа“ не може да постигне мащабен ефект, защото трябва да бъдат приложени дългосрочни политики, свързани със структурата на пазара, с намаляващото производство и с нелоялния внос.

„Това е една временна мярка, която може да постигне временни и частични успехи“, категоричен е Богомил Николов.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Богомил Николов: