Фармацевтите от Балканите търсят общ език

В началото на септември Банско ще стане домакин на среща, която поставя началото на нова инициатива за фармацевтичната общност на Балканите. От 5 до 7 септември в курортния град ще се проведе първият международен фармацевтичен форум, организиран от Регионалната фармацевтична колегия – Благоевград.

В него ще се срещнат магистър-фармацевти, представители на академичните среди, фармацевтичния бизнес и ръководствата на националните фармацевтични организации от България, Северна Македония и Гърция. Зад научните лекции, професионалните дискусии и презентациите обаче стои по-голямата идея – да се създаде устойчиво професионално партньорство между трите държави, да се обменят опит и добри практики и да се търсят общи решения в интерес както на фармацевтичната професия, така и на пациентите и общественото здраве.

Сред акцентите във форума ще бъде и кръгла маса на тема „Икономика на аптеката: стратегии за разумни цени на лекарствата“.

За значението на първата по рода си среща, за проблемите, които могат да бъдат обсъждани и решавани чрез регионално сътрудничество, както и за бъдещето на фармацевтичната професия разговаряхме с председателя на Регионалната фармацевтична колегия – Благоевград и председател на Управителния съвет на Националната аптечна браншова организация Константин Качулев.

По думите му идеята за форума се ражда от необходимостта фармацевтите в съседните балкански държави да разговарят по-тясно в момент, когато границите са все по-отворени, пътуванията – все по-интензивни, а обменът на информация и професионален опит – все по-лесен.

„Особено след приемането ни в Шенген разстоянията станаха все по-кратки, границите все по-отворени. Ние пътуваме все по-често и имаме все по-достъпна информация от колегите в тези близки до нас държави“, посочи Константин Качулев.

Тъкмо тази близост, според него, е възможност, която не бива да остава само на ниво добросъседство. Срещата в Банско цели да постави началото на разговор за различията и общите точки между фармацевтичните системи на България, Гърция и Северна Македония, а също и за възможните решения на проблеми, които засягат професията и пациентите.

Един от основните акценти ще бъде икономиката на аптеката – тема, която през последните години придобива все по-голямо значение. Качулев обръща внимание на бързо променящата се фармацевтична среда и на икономическия натиск, пред който са изправени аптеките.

Според него инфлацията оказва сериозно отражение върху сектора, въпреки че цените на лекарствените продукти са регулирани и аптеките не могат свободно да компенсират нарастващите разходи.

„Ние сме с фиксирани цени. По наредба нашите цени са ограничени до определен таван и не можем да компенсираме високата инфлация, особено в първите месеци на тази година. Към днешна дата сме доста притиснати от икономическата обстановка“, коментира председателят на регионалната колегия.

Именно затова дискусията в Банско ще насочи вниманието към начините на финансиране, устойчивостта на аптечния бизнес и възможностите за намаляване на финансовата тежест за пациентите, без това да поставя аптеките в икономически неизгодна позиция.

Балканските държави имат сходни проблеми, но същевременно разполагат с различни здравни системи, регулации и модели на работа. Затова според Качулев е важно да се види как функционират различните модели и кои от тях биха могли да бъдат приложими в България.

„Ако можем да постигнем някакви общи политики, обща визия, да харесаме практики от дейността на аптеките, от контрола или от политиките в аптеката и да можем да ги предложим така, че да бъдат включени и в повече страни членки, това би било добре. От регионална инициатива тя може да се превърне в по-глобална политика“, каза той.

Така форумът в Банско не се разглежда като еднократно събитие, а като възможно начало на по-широко регионално партньорство. Идеята е добрите практики да бъдат идентифицирани, обсъдени и преценени спрямо особеностите на отделните национални системи.

Качулев подчертава, че не става дума просто за механично пренасяне на чужди модели.

„Не можем да вземем един германски модел, да го използваме в България и да кажем: работи. Няма да стане. Или обратното – да вземем модел на по-бедна държава и да кажем: сега тук ще направим нещо. Трябва да се комуникира по въпроса и трябва да има повече работни срещи.“

Особено любопитна е темата за цените на лекарствата и различията между отделните държави. В публичното пространство често се коментира, че български граждани купуват лекарства от гръцки аптеки и че определени продукти там са по-евтини. Качулев обаче обръща внимание, че подобни сравнения невинаги са коректни.

Той дава пример с антибиотик, при който в различни държави от Европейския съюз се предлага продукт със сходно съдържание и качество, но с различен брой таблетки в опаковката. Именно такива различия според него могат да изкривят сравненията на цените.

Важна тема е и реферирането на цените между държавите. Когато се сравняват стойностите на един лекарствен продукт, често се гледа цената на един и същи продукт, но без да се отчита размерът на опаковката и конкретната схема на отпускане.

„Когато реферираме цени, много често реферираме един и същи продукт. Само че има случаи, в които опаковката в Европейския съюз е с 14 таблетки, а в Гърция е с 12. Няма друга европейска държава с такъв лекарствен продукт с 12 таблетки, който да бъде рефериран“, обясни Константин Качулев.

Според него проблемът е още по-сериозен, когато става дума за лекарства, чиято цена в България е сред най-ниските в Европа, но пациентът заплаща голяма част от стойността им.

Това създава своеобразен парадокс – лекарството може да има ниска регулирана цена, но въпреки това да се възприема като скъпо от пациента заради високия процент на доплащане.

„България има едни от най-ниските цени, но когато пациентът трябва да заплати 90 процента от лекарството, то за него се усеща като скъпо“, казва Качулев.

По думите му ниските цени могат да се окажат проблем и от друга страна – за производителите. Когато разходите по доставката и търговията надхвърлят възможната печалба, част от компаниите могат да се откажат от определени продукти или да ограничат присъствието си на пазара.

„Транзакционните разходи по внасянето са по-големи, отколкото търговията и печалбата, която биха реализирали тези продукти. Много от производителите, ако имат блокбъстъри – скъпи продукти, които продават, – продават и евтини продукти, просто за да могат да бъдат представени с по-богато портфолио и чисто репутационно да останат на този пазар. Но когато става въпрос за пари, не можеш да работиш дълго време на минус“, коментира той.

Именно затова част от тези теми ще бъдат поставени в центъра на дискусията в Банско. Според Качулев целта е не просто да се направят сравнения, а да се стигне до реални предложения.

След първия форум идеята е разговорът да продължи. Добри модели от съседните държави могат да бъдат разгледани по-задълбочено и, когато е възможно, да бъдат адаптирани към българските условия.

„Да вземем полезните модели оттук, да ги развием в съседните държави и да ги приложим тук – говоря чисто от наша гледна точка. Да седнем с икономисти, да направим изчисленията – това приложимо ли е, възможно ли е, ще ощети ли бюджета, няма ли да го ощети“, посочи Качулев.

Той поставя и още един важен въпрос – всяка промяна във фармацевтичната политика трябва да бъде оценявана не само през финансовата си стойност, но и през ефекта върху здравето на хората.

„Трябва да сметнем това нещо ще подобри ли здравето, качеството и годините придобит живот. Ако нещо се подобри – дали ще се намалят цените, дали ще се увеличат или каквото е необходимо да се направи – всичко това трябва да бъде обсъдено.“

Амбицията е форумът да не остане ограничен само до трите държави. По думите на Качулев вече се обсъждат следващи срещи, в които да бъдат включени и представители на Сърбия и Румъния. Така постепенно може да се изгради по-широка мрежа за професионален обмен и балканско сътрудничество във фармацевтичния сектор.

„Ние можем да се разширяваме, полезните модели да ги взимаме, но тези полезни модели трябва да се съобразят със самите системи и с техните особености“, категоричен е той.

В крайна сметка зад професионалните и икономическите разговори стои една много по-важна цел – пациентът.

„Нашата крайна цел е да имаме по-доволни пациенти, по-дълго живеещи, с по-малко странични реакции, с по-малко пари в аптеките, но пък ние да сме по-добре икономически“, казва Константин Качулев.

Тъкмо в това според него се състои и смисълът на търсенето на нови решения – да бъде намерена точката, в която интересите на пациента и устойчивостта на фармацевтичния сектор не се противопоставят, а се допълват.

Форумът в Банско може да се окаже именно такава първа крачка – разговор, който започва между три съседни държави, но има амбицията постепенно да прерасне в по-широко балканско и европейско партньорство.