Даная Александрова: Никой не е прекалено малък, за да бъде добър

Понякога една детска ръка, една добра дума и едно искрено желание да помогнеш могат да предизвикат вълна от доброта. Доказателство за това е 9-годишната Даная Александрова – дете, което не за първи път използва гласа и таланта си, за да привлече внимание към хора и каузи, които имат нужда от подкрепа.

Даная е заставала зад различни благотворителни инициативи – сред тях каузи, свързани със социалния филм „Един грам живот“, с безопасността на пътя, насилието над животни и други обществени теми. След участието си в „Пирин фолк“ тя насочи вниманието си към съдбата на 90-годишната баба Севда от село Златолист. Публикацията ѝ предизвика голяма вълна от съпричастност, а десетки хора потърсиха начин да помогнат на възрастната жена.

„Поговорихме си и тя ми разказа малко за себе си. Аз тръгнах, но мислите ми останаха при нея. Започнах да си мисля как стои там с часове под жаркото слънце и как никой не трябва да бъде оставен така. Тогава си казах: „Аз трябва да направя нещо“, сподели Даная пред Радио Благоевград.

Така се ражда идеята за поредната ѝ кампания. А зад нея стои една проста, но силна детска логика:

„Не знам дали мога да променя целия свят, но ако мога да направя поне един човешки живот малко по-добър, значи си е заслужавал.“

За Даная това не е първата благотворителна кауза. Още с първите си инициативи тя разбира, че понякога малките действия на много хора могат да доведат до голяма промяна. И тогава открива още една възможност на сцената – не само да пее, но и да говори за важните неща.

„Тогава разбрах, че когато много хора направят по малко добро, накрая то може да стане нещо огромно, и може би точно тогава разбрах, че сцената не е място само да пея. Тя може да бъде и място, от което да говоря за важните неща и да помагам на хората.“

Откъде идва това желание да помага? Даная казва, че примерът идва и от семейството, но добротата трябва да бъде и личен избор.

„Мама и тати са ме учили да бъда добра и да помагам, но аз мисля, че човек трябва и сам да го усеща със сърцето си.“

А за нея помощта не винаги означава нещо голямо или скъпо. Понякога е достатъчно просто да не подминеш човек в нужда.

„За мен добротата не струва пари. Понякога е достатъчна и една дума, една усмивка, една протегната ръка или просто да не подминеш човек, който има нужда от теб“, казва в ефира на Радио Благоевград Даная.

И може би именно тук се крие разликата между начина, по който децата и възрастните гледат на света. Даная смята, че понякога големите са прекалено заети с работа, проблеми и задачи и забравят да погледнат настрани.

„Когато видя човек, който има нужда от помощ, първата ми мисъл не е „имам ли време“, а „какво мога да направя, за да му помогна“.“

А посланието ѝ към възрастните звучи като напомняне, в което трябва да се вслушваме по-често:

„Човек не се измерва с това колко има, а с това колко добро оставя след себе си.“

Даная признава, че и тя понякога си е задавала въпроса какво всъщност може да промени едно дете. Но винаги стига до един и същ отговор – възрастта няма значение, когато имаш желание да направиш добро.

„Не е важно колко си голям, а дали имаш желание да направиш нещо добро“, казва тя.

И отправя своето послание към останалите деца:

„Не чакайте да пораснете, за да започнете да променяте света. Една малка добрина може да доведе до друга, просто до още една, и накрая може да стане огромна. Никой не е прекалено малък, за да бъде добър.

Цялото интервю на Ваня Бахчиванова с Даная Александрова можете да чуете в прикачения звуков файл.