Безраличието, което уби ПФК „Пирин“

Оттеглянето на Георги Калпакчиев от ПФК „Пирин“ не е просто поредната спортна новина. То е присъда. Присъда над начина, по който се управлява, финансира и подпомага спортът в Благоевград. Изказването му, че си тръгва поради „невъзможността да бъдат изплатени значителните задължения, натрупани от предишни собственици“ и липсата на интерес от нови инвеститори, разкрива грозната истина: „Пирин“ е оставен на бавна смърт, докато всички отговорни фактори си измиват ръцете.

Години наред клубът беше ползван за лични, политически или корпоративни интереси, трупайки дългове, които днес се оказват непосилни за всеки, който дръзне да помогне. Ролята на Калпакчиев като временен „преносител на акциите“ само отложи неизбежното – сблъсъка с реалността, в която никой не иска да поеме отговорност за наследството на „орлетата“.

 Кой всъщност затрива „Пирин“?

Когато един вековен клуб с една от най-продуктивните детско-юношески школи в България е пред закриване, вината не е в един човек. Тя е колективна:

Предишните собственици: Които оставиха планини от задължения, без да носят никаква законова или морална отговорност за разрухата.

Местната власт и институциите: Които често се сещат за „Пирин“ само преди избори, обещавайки светло бъдеще, а в критичните моменти остават безмълвни наблюдатели.

Бизнес елитът на региона: Който печели от Благоевград и Пиринския край, но отказва да инвестира в неговия най-голям спортен и социален символ.

Апатията: Която постепенно обзема обществеността, уморена от празни обещания и безкрайни спасителни планове, завършващи по един и същи начин.

Гласът на истинските пазители (Личната кауза за „Пирин“)

Докато институциите мълчат, а инвеститорите се оттеглят, единственото, което държеше „Пирин“ жив през всички тези години на мъка, бе вярата и трудът на хората, които обичат този клуб безкористно.

Въпреки всяко разочарование, всяка похарчена лична минута, лев и нерв, ние продължавахме да вярваме, че „Пирин“ не е просто търговско дружество с акции. „Пирин“ е идентичност. И именно тази идентичност днес се затрива пред очите ни с мълчаливото съгласие на цялата спортна и политическа общественост.

Време за краен избор

„Пирин“ не може да бъде спасен с палиативни мерки, с прехвърляне на акции от един временен собственик на друг или с празни надежди за „чуждестранни инвеститори“, които така и не идват.

Ако Благоевград иска да има своя символ, държавата, общината и местната общност трябва да поставят картите на масата:

Пълна прозрачност за дълговете: Трябва ясно да се каже кой и как натрупа тези задължения и защо градът трябва да плаща за чужди грешки.

Общинска и обществена ангажираност: Време е за модел на управление, в който феновете и местната общност имат реален глас, а не са просто зрители на поредния банкрут.

Обединение на местния бизнес: „Пирин“ е социален проект. Ако местният бизнес няма интерес да поддържа марката на региона, тогава за какъв регионален патриотизъм изобщо говорим?

Ако днес позволим „Пирин“ да бъде затрит, утре Благоевград няма да бъде същият. Защото без „орлетата“ градът губи своята спортна душа. Сега е моментът за действие, защото утре ще бъде просто късно за некролози.