Защо парите не стигат до българското село?

Проблемите на българските села често изглеждат малки на фона на мащабните общински приоритети, но за местните жители те са също толкова важни, колкото и за хората в големия град.

На последната сесия на Общинския съвет в Благоевград кметът на село Изгрев - Йордан Китанов, припомни, че повече от десет години населеното място чака да се изгради детска площадка.

В ефира на Радио Благоевград председателят на Асоциацията за европейско развитие на българското село Росен Георгиев коментира причините за трудното разпределяне на публичния ресурс извън големите общински центрове.

Според него изоставането на селата е дълъг процес, започнал още с вълната на урбанизация през миналия век. Тъй като жителите на селата съставляват едва десет процента от общото население на община Благоевград, нуждите им често остават на заден план в очите на градските управници.

В община Благоевград жителите на селата са около 10% от населението, което според Росен Георгиев, е една от причините техните нужди да бъдат подценявани.

„Обезлюдяването на българските села стартира с урбанизацията на големите градове. Българското село остана по-скоро като вилна зона или като втори дом за повечето от жителите на България. Разбира се, благоевградските села не са изключение. От една страна е общинската управа, от друга страна са кметовете на малките населени места. Благоевград като голям град, като областен център, има много по-силно изразени урбанистични настроения, а жителите на селата са 10% от общия брой жители на общината. Това означава, че във визията на всеки управленец селата се водят като зони с нисък обществен натиск.“

Според Георгиев законът дава възможност на кметовете на кметства да разполагат със собствен бюджет, но за това е необходимо решение на общинския съвет. Средствата могат да се осигуряват и чрез връщане на част от приходите, генерирани на територията на съответното населено място. Той подчертава, че освен законовите възможности, от голямо значение е и активността на местните кметове.

„Въпросът е двустранен. От една страна е законовото разпределение, което по закон се полага на кметовете на кметствата и кметските наместници. От друга страна не по-малко по важност е активността на кметовете и кметските наместници. Благодарение на Асоциацията, която организирахме с един много сериозен екип от кметове от община Благоевград, ние успяхме да стигнем до Народното събрание, внесохме наши искания до Министерски съвет, успяхме да привлечем донорско финансиране. Участвахме съвместно с община Благоевград и по европейски проект, който осигури служители във всяко едно кметство. Така че активността на кметовете е 50% от успеха.“

Сред основните проблеми Георгиев посочва липсата на достатъчно средства за инфраструктура и административно обслужване. По думите му хората, които се връщат да живеят в селата, очакват условия, близки до тези в града – детски площадки, поддържана среда и достъпни административни услуги.

Той вижда и сериозен потенциал за развитие на селата чрез туризма.

„Селата имат много сериозен туристически потенциал. Имаме страхотни храмове, имаме страхотни пътеки за пешеходен туризъм, имаме страхотни пътеки, които доскоро бяха едни от най-атрактивните за велотуризъм. Имахме рок фестивал, развива се и фестивал на лютеницата. Просто един поглед от специалист експерт е необходим и малко финансиране, за да придобият наистина селата туристически облик и възможност за туристически посещения.“

Росен Георгиев подчерта, че развитието на малките населени места не може да зависи единствено от общинската власт. Необходима е и активност от самите жители, читалищата и местните общности, както и по-добро обединяване на вече съществуващите инициативи.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с Росен Георгиев в прикачения файл.