„Тук и сега“: Как майндфулнес ни връща към настоящия момент

Колко често тялото ни е на едно място, а мислите ни – някъде съвсем другаде? Докато закусваме, вече мислим за предстоящия ден. Докато се разхождаме, подреждаме задачите за утре. А понякога дори когато сме с близките си, вниманието ни остава в телефона, работата или в собствените ни мисли.

Точно тук идва майндфулнес – умението да насочим вниманието си към това, което се случва в настоящия момент.

„Майндфулнес не представлява точно медитация така, както си го представят всички, които имат опит от йога и други практики. Той е по-скоро начин на мислене и свързване с настоящото и е по-скоро състояние на духа“, обяснява в ефира на Радио Благоевград клиничният психолог Карина Бялкова.

Според нея голяма част от времето си прекарваме в мисли за миналото или бъдещето. Връщането към отминали ситуации и постоянното анализиране на това какво е можело да направим по различен начин се определя като руминация. А мислите за това какво може да се случи и какво би могло да се обърка са свързани с тревожността.

На този фон майндфулнес предлага връщане към настоящето – към това, което се случва тук и сега.

Един от най-преките пътища към това са сетивата. Какво виждаме, какво чуваме, какво усещаме с тялото си, какво миришем или вкусваме. Според Карина Бялкова именно това насочване на вниманието към сетивната информация може да се превърне в техника за заземяване.

„Може би най-добрата българска думичка за mindfulness е „обръщане на внимание“ – накъде ще бъде насочено вниманието“, казва психологът.

Това може да се случи дори по време на хранене. Вместо да гледаме телефона или да работим пред компютъра, можем просто да обърнем внимание на храната – на нейния вкус, мирис и текстура, на движенията на тялото, докато се храним.

Не е необходимо обаче да отделяме специално време за дълга медитация. Майндфулнес може да бъде част от най-обикновените ежедневни дейности.

Карина Бялкова дава личен пример с миенето на чинии. Вместо да го възприема просто като неприятно задължение, тя насочва вниманието си към температурата на водата, мириса на препарата и усещането при допира до съдовете.

Същото може да се приложи при миенето на зъбите, прането, гладенето или дори по пътя към работа.

„Няколко пъти в деня, ако направим тази пауза, за да си дадем това време да обърнем внимание на дишането си, това е напълно достатъчно“, посочва тя.

Особено лесно е да започнем с дишането. За няколко минути можем да насочим вниманието си към въздуха, който влиза и излиза от тялото, като издишването бъде малко по-бавно и по-дълго от вдишването.

По думите на психолога ключът е не толкова в продължителността на практиката, колкото в постоянството – да превърнем тези кратки моменти на осъзнатост в част от ежедневието си.

А когато започнем по-често да обръщаме внимание на собствените си усещания и емоции, можем по-рано да разпознаем и натрупаното напрежение. Понякога осъзнаваме, че сме под стрес едва когато се появи физическият сигнал – например напрежение и болка във врата.

Майндфулнес ни учи да забелязваме тези сигнали по-рано – да спрем за момент, да се свържем със себе си и да обърнем внимание на това, което преживяваме сега.

Как да започнем да практикуваме майндфулнес без да променяме целия си начин на живот и защо дори миенето на чинии може да се превърне в упражнение за осъзнатост – чуйте разговора на Ваня Бахчиванова с клиничния психолог Карина Бялкова.