Децата и технологиите: Как да използваме екрана умно

На 12 септември отбелязваме Деня на програмиста – повод да погледнем към начина, по който децата растат с технологиите и към възможността телефонът, таблетът или компютърът да бъдат не само средство за забавление, но и инструмент за създаване.

За децата технологиите са естествена част от ежедневието. Да използваш устройство обаче не означава непременно да разбираш как работи то. Според Сашо Хаджиев, собственик на STEM академия за деца в Благоевград, любопитството към технологиите може да се превърне в много повече от умение да пускаш клипчета или да играеш игри.

„Децата идват и остават, защото откриват, че могат да правят неща, които преди са смятали за невъзможни“, разказва в ефира на Радио Благоевград Хаджиев.

По думите му една от основните цели е децата да се научат първо да откриват какъв проблем искат да решат и след това да търсят начина да го направят.

Именно това е една от разликите между обикновеното използване на технологиите и STEM обучението. При него детето не получава просто готова задача, а започва от проблем и търси решение, като комбинира знания от различни области.

Като пример Хаджиев посочва автоматична хранилка за домашни любимци, създадена от деца. За да я направят, те са изследвали навиците на котката – кога и колко яде, запознали са се с начина на работа на ултразвуков сензор, мислили са за формата и дизайна на хранилката и са програмирали системата, която я задвижва.

Така в един проект се срещат биология, физика, технологии, програмиране, изкуство и дизайн.

А какво можем да създадем с роботиката?

Отговорът се оказва много по-широк от обичайното разбиране за робот като машина, която се движи. Сред примерите, за които Хаджиев разказва, е робот с гласови команди за играта „Туистър“. Децата са създали система, която казва кой крайник на кой цвят трябва да бъде поставен, така че играта да може да се провежда без да има човек, който да завърта стрелката.

Друг проект е още по-мащабен – две-три деца са работили в продължение на месец, за да сглобят от нулата електрически картинг от 800 части, а след това са проектирали и собствена писта за състезание.

Именно такива примери показват как една детска идея може да премине от въображението към реален продукт.

В програмирането и роботиката обаче не всичко се получава от първия път. И това също е важна част от обучението. Децата се учат предварително, че грешката е очакван и полезен елемент от процеса. Според Хаджиев дори е важно те да стигат до грешката възможно най-бързо, за да могат да тестват, да разберат какво не работи и да продължат. Така технологията се превръща и в начин за развиване на постоянство, любопитство и умение да търсиш решение, когато първият опит не е успешен.

Навлизането на изкуствения интелект в ежедневието ни поставя и нов въпрос – дали готовите решения няма да отнемат на децата самия процес на откриване.

Според Хаджиев правилният подход е AI да бъде инструмент, а не заместител на мисленето. С помощта на ментор децата могат да преминат от пасивното използване на технологиите към създаването на собствени проекти.

„Вместо само да играят игри, те започват сами да създават свои игри“, казва той.

Това е и една от големите промени в начина, по който децата могат да възприемат технологиите – не просто като нещо, което им дава готово съдържание, а като средство, с което самите те могат да създават.

Според Хаджиев достъпът на малките деца до технологиите е „нож с две остриета“. Важно е те да свикват с тях, но също толкова важно е да имат човек, който да ги насочва. Той посочва, че когато пълният достъп до смартфон се отложи, детето по-лесно запазва своя фокус и има възможност да открие какви проблеми иска да решава.

Цялото интервю в ефира на Радио Благоевград със Сашо Хаджиев чуйте в прикачения звуков файл.