Да адресираме нуждите на децата, а не желанията им

Първият учебен ден е важен за детето, но е и своеобразен тест за цялото семейство. Новите емоции, тревогите, умората и очакванията поставят на изпитание не само ученика, но и отношенията у дома.

В забързаното ежедневие родителите успяват да осигурят на децата си храна, дрехи, учебници, занимания и всичко необходимо за училище. Но често остава въпросът дали намираме време за най-важното – да ги изслушаме, да разберем как се чувстват и да им покажем, че са значими за нас.

„Ключовата дума е доверие“, подчерта в ефира на Радио Благоевград Ева Борисова от Асоциация „Родители“. Според нея родителите трябва да покажат доверие към училището и уважение към значимите възрастни, които посрещат децата в новата среда.

Но какво се случва след първия учебен ден, когато ежедневието влезе в обичайния си ритъм, а на въпроса „Как мина в училище?“ детето отговори само с „Добре“?

Вместо да търсим правилния въпрос, можем да търсим повече истинско време заедно.

Борисова съветва родителите да планират конкретно време, посветено на детето – за игра, разходка, общи занимания или дори за домакинските задачи. Именно в тези споделени моменти често се разкрива много повече за преживяванията на детето, отколкото при директното разпитване за училището.

Важна е и границата между ролята на родителя и тази на учителя.

„Колкото повече се опитваме да компенсираме това, което се случва в училище, толкова повече спираме да бъдем родители и се превръщаме в учители. Това безкрайно обърква децата“, коментира Ева Борисова.

Според нея родителската роля е преди всичко да осигури безусловна обич, подкрепа и приемане, но и да помогне на детето постепенно да стане самостоятелно.Затова е важно да правим разлика между нужда и желание. Детето може да има желание за определена вещ, повече време пред екрана или нещо, което вижда при своите връстници. Но зад това може да стои съвсем друга потребност – от внимание, приемане, подкрепа или помощ да се справи с трудност.

Семейните ритуали също имат важна роля за усещането за сигурност – общата вечеря, времето за игра, разходката, разговорът преди сън или просто споделеното пространство без телефони.

В същото време Борисова призовава родителите да бъдат реалисти. Не всяко семейство има еднакъв ритъм, а работата на смени, различните семейни ситуации и ежедневните ангажименти понякога правят постоянните ритуали трудни. Затова е важно времето заедно да бъде планирано и защитено, а не оставено за „когато остане време“.

Особено важно е как родителят реагира, когато детето сподели за конфликт, страх, грешка или разочарование.Първата стъпка е да чуем и приемем преживяването му, дори когато историята ни изглежда шокираща или се съмняваме в някои от фактите. Детето има право да се чувства така, както се чувства.

С порастването родителите трябва постепенно да оставят повече пространство за самостоятелно мислене и избор. Вместо веднага да дават готови решения, могат да помогнат на детето да види различните възможности и последствията от тях.

„В живота винаги има плюсове и минуси“, посочи Борисова и подчерта необходимостта от честен разговор с децата, без крайни послания за абсолютно правилно и абсолютно грешно решение.

А най-важното послание към родителите за новата учебна година е свързано с обичта.

Можем да не приемаме дадена постъпка или избор на детето, без това да променя обичта ни към него.

„Можем да критикуваме избора, който е направил в дадена ситуация, конкретната постъпка, но това не променя факта на нашата безусловна обич и е хубаво да свикнем да я споделяме“, каза Ева Борисова.Защото зад оценките, успехите, домашните, забележките и ежедневните задачи остава най-важното – детето да знае, че е обичано, чуто и прието.И понякога най-ценната подкрепа не е поредната вещ, занимание или урок, а времето, което сме избрали да прекараме заедно.

В звуковия файл чуйте интервюто на Елеонора Тропанкова с Ева Борисова.