Здравецът – лечителят във всеки български двор

Има растения, които просто растат в двора. И има растения, които са част от живота на един народ. За българина здравецът е именно такъв – символ на здраве, дълголетие, защита и добро. Той е сред растенията, които традиционно се засаждат около къщата – край дуварите, оградите и пред дома.

За мястото на здравеца в българската традиция разказа в ефира на Радио Благоевград билкарката Калина Андреева:

„В един български двор винаги трябва да има седем определени растения, едно от които е здравецът. Той се засажда защитно около дуварите, оградите и пред къщата, тъй като има сериозна апотропейна роля – привлича добро и здраве и отблъсква лошото.“

Затова здравецът не е просто растение, което краси двора. Той е своеобразна защита на дома. Поставян е там, където започва пространството на семейството – край оградата, пред къщата, около двора.

Тази защитна роля обяснява и присъствието на здравеца в редица стари български обичаи. С него са закичвали животните, поставяли са го в мълчани и цветни води, използвали са го при ритуали. Листенца са слагали във възглавници и завивки, а жените са пришивали здравец в дрехите на мъжете, когато те тръгвали да орат или да вършат важна работа.

Здравецът е бил част и от традиционните представи за лечение. Българите са използвали природата не само за храна, но и като начин да се справят с различни неразположения. А при здравеца това се случва по много начини.

„Българинът има и традиционни дихателни практики, при които винаги вдишва нещо с лечебна цел, като ясен пример за това е здравецът“, казва Калина.

Именно ароматът на растението е бил част от тези домашни практики. При първи симптоми на неразположение здравецът е влизал в употреба и като своеобразна инхалация, при която детето се поставя над растението с покрита глава, за да вдиша аромата му.

„При първи симптоми на заболяване у дете, бабата го слага над здравеца с кърпа, за да вдиша дълбоко десетина пъти като инхалация. Процедурата се повтаря след два часа и на следващия ден детето е здраво, тъй като здравецът мощно убива бацилите в носа и гърлото.“, разказва билкарката.

В традиционната представа силата на здравеца е свързана именно с неговите активни вещества.

„Научно доказано е, че въздухът на 20 см около живо растение здравец, в саксия или двор, е напълно стерилен, затова растението съдържа толкова силни вещества, че няма нужда да се мие преди употреба.“, споделя Калина.

Здравецът не остава само около къщата. Той влиза и в храната и напитките. Свежите му листа могат да се дъвчат или да се поставят в салати, ракия, вино и в млякото за децата. Листа от здравец се използват за украса на баници и погачи, както и за овкусяване на салати.

Здравецът присъства и на българската трапеза по още един начин – като украса. Листата му се използват за украса на баници и погачи, а ароматът му допълва някои традиционни ястия.

Но особено интересна е употребата му като домашно средство при различни неразположения. Калина извежда няколко от основните посоки, в които народната традиция търси силата на здравеца.

„На първо място при високо кръвно. Едно-две листенца чай от здравец. Просто листенце във вода, стои 15–20 минути и си пиете цял ден тая вода. Друга голяма сила на здравеца е, че е много добър за диабетици и за хората с инсулинова резистентност и всичко, свързано с обмяната, противовъзпалителност.“

Така в народните представи здравецът се оказва растение с изключително широк спектър на употреба – от защита на дома и човека до грижа за организма.

И това обяснява защо здравецът се е превърнал в едно от най-важните растения в българския двор.

Калина го поставя сред растенията, които традиционно са били възприемани като своеобразни семейни лечители. Заедно с мушкатото и индришето здравецът образува т.нар. „света троица“ на домашните растения.

А към тях се добавя и дебелата мара – позната още като „българското алое“.

Саксиите с мушкато и индрише традиционно се поставят на прозорците – „очите на къщата“. Те трябва да гледат навън, да носят красота и хубава енергия, защото според старите български представи и самата къща е жив организъм.

А здравецът е навсякъде около нея – в двора, пред прага, край оградата, в празничната вода, в дрехата на детето и в ръцете на човека, който го подарява.

Защото има нещо много характерно в начина, по който българинът се отнася към това растение – здравецът традиционно не се продава, а се предава.

Коренче се взема от бабината градина, от двора на съседа или се подарява на човек, който иска да го засади у дома си.

И може би точно в това е най-голямата сила на здравеца – той не просто расте. Той се предава от човек на човек, от двор на двор и от поколение на поколение.

А името му само по себе си остава най-хубавото пожелание, което българинът може да отправи:

здраве.

„Целия разговор на Ваня Бахчиванова с Калина Андреева можете да чуете в прикачения звуков файл.“