Наблюдава се сезонно поскъпване на храните през септември

Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/, сезонният характер на плодовете и зеленчуците задържа нивата на повечето от тях, но не можем да пренебрегнем и факта за повишаващите се цени на горивата, който също е причина за повишените цени на някои основни хранителни продукти.

„Горивата влияят по принцип и на основните хранителни продукти. Няма как да не го видим. Засега имаме една стабилна обстановка. Ако видим на годишна верижна база захарта е минус 2% от нивата за миналата година. Фасулът и оризът са също с около 4% под нивата на  миналата година. Брашното с 13%. Но тук не е въпрос на осигуряване със суровина. Брашно имаме и суровина имаме. Въпросът са енергийните интереси, свързани с енергийните разходи за горивата“, обясни Владимир Иванов.

Цените на яйцата, сиренето и кашкавала са почти на същите нива както миналата година по това време.  Киселото мляко е с 10% над нивата от миналата година. Съответно прясното е с 1%. Свинското месо и пилешкото месо задържат една средна разлика на годишна база между 3,5-4%. Но това е следствие на добрата конкурентна среда в храните. Кризата с горивата няма как да не се отрази и на цените. Според експерта, цената на хляба се формира най-вече от разходите за труд и енергия.

„Хляб ще има, въпросът е на каква цена. Искам да подчертая, че те като бранш нямат никаква вина. Много е изнервена пазарната обстановка в световен мащаб и от гледна точка на горива, това няма как да не се пренесе и във вътрешен план. Това са многомилионни взаимодействия на пазара ежедневно и даже, благодарение на усърдието на нашите производители, така виждаме едно задържане в цената и естествено по-високият конкурентен пазар в храните. Изобщо, търговията с храни е най-силно конкурентния пазар и там процесите са най-бавни, с най-малки изменения“, коментира още председателят на ДКСБТ.

Според репортерска проверка на Радио Благоевград, цените на Кооперативния пазар в града не са чак толкова високи, по-скоро доходите на хората са ниски.

Владимир Иванов, сподели, че на практика това е истината. Според експерта, ако човек обективно гледа на пазара на храни ще види, че той не се променя с високи темпове. Там, където им изоставяне на доходите и по-силно нарастване на разходите за услуги, е нормално да остават по-малко пари за храни. От там да се получава това усещане, но не цените на храните и пазарът са проблем.

„Иначе, вие като град, отдавна не сте скъпо място, но сте в средата. Увеличават се разликите от минимална и максимална цена. Буквално, в по-големите градове има по-чисто пазарно проявление на взаимодействието, отколкото в малките. Съответно, това до някъде рефлектира и в качеството. Там, където има по-голямо предлагане, може да има и по-добър пазар, и по-добро качество. Съответно, най-ниските и най-високите цени са в градове като София, Варна и Пловдив. При вас е средна база, но средната база някой път е за сметка на качеството, благодарение на по-ниската платежоспособност на населението в малкия търговски център и по-скъпата логистика. За съжаление, това си е пазарен факт. Там, където е по-малко населеното място, с по-малък пазарен център, там имаме изкривяване с логистика“, обясни Владимир Иванов.

Той посъветва потребителите добре да слушат какво им казват експертите по отношение на официалните данни за цените на храните, да си отварят очите при пазаруване, да сравняват цените в различните търговски центрове, за да направят най-възможния и рационален избор, спрямо на техните усещания за качество, да не се поддават на нелоялни търговски практики и да бъдат активни като потребители.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов.