Назална или инжекционна ваксина?

Противогрипната ваксинация на децата започва от 1 октомври, а интересът на родителите към имунизацията тази година е сериозен. По данни на Министерството на здравеопазването са предвидени общо 770 хиляди дози противогрипни ваксини – по националните програми и за свободна продажба в аптечната мрежа. За децата са осигурени 87 хиляди дози инжекционна ваксина и 47 504 дози назална ваксина.

Какви са разликите между двата вида ваксини, има ли причина родителите да се притесняват от назалната ваксина, която съдържа атенюирани, или отслабени, живи вируси, и кога е най-подходящият момент за имунизация на детето? По тези въпроси разговаряхме с проф. д-р Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Назалната ваксина се прилага чрез впръскване в носа и съдържа атенюирани, отслабени вируси. Те стимулират локалната имунна система на детето и лигавицата на носа започва да произвежда секреторен имуноглобулин А – важна част от защитата срещу вирусите. „Всеки вирус на грипа, който попадне в носа на детето, се унищожава още на място“, обясни проф. Кантарджиев.

Именно това е една от причините назалната ваксина да е предпочитана от много родители. Специалистът обаче подчертава, че инжекционната ваксина не е по-малко ефективна по отношение на изграждането на защита. При нея се използват инактивирани вирусни антигени, а изборът на ваксина зависи и от възрастта и здравословното състояние на детето.

Особено важно е родителите да знаят, че съставът на противогрипните ваксини се актуализира всяка година според очакваните циркулиращи вируси. Световната здравна организация анализира щамовете, които се разпространяват в южното полукълбо, където по време на нашето лято е зима и има активна грипна циркулация. Следят се и новите варианти и подварианти на грипните вируси, които често възникват в Югоизточна Азия. На тази основа се определят антигените, които трябва да бъдат включени във ваксините за предстоящия сезон.

Един от най-честите страхове на родителите е свързан именно с това, че назалната ваксина съдържа живи, макар и атенюирани вируси. Може ли тя да причини грип?

„С опита си от последните две години, когато тази ваксина беше използвана широко у нас при български деца, можем да кажем, че такива случаи не бяха регистрирани“, категоричен е проф. Кантарджиев. По думите му съвременната назална ваксина не трябва да се възприема като по-опасна само защото съдържа отслабени живи вируси.

Има обаче ситуации, при които специалистите предпочитат инжекционната ваксина. Това се отнася най-вече до деца с хронични заболявания и определени медицински състояния. ваксина“, „Всички деца, които имат хронични заболявания, астматичетата, по-добре е да се ваксинират с инжекционна ваксина“посочва проф. Кантарджиев. Същият подход той препоръчва и при деца, които често боледуват от инфекции на белите дробове или са прекарали няколко пневмонии през последните години. При деца с имунен дефицит или други състояния, при които противогрипната имунизация е препоръчителна, също се предпочита инактивираната ваксина.

Възрастта на детето също има значение. Назалната ваксина се използва при деца над 2-годишна възраст, докато за най-малките, включително бебета над 6-месечна възраст, се използва инжекционна ваксина. При децата с хронични заболявания, за които има препоръка за противогрипна имунизация, инжекционната ваксина може да бъде използвана и в по-голяма възраст.

Друг важен въпрос е необходимостта от повече от една доза. При малките деца, които за първи път се срещат с антигените на грипните вируси, обичайно се препоръчва втора доза няколко седмици след първата, тъй като тя усилва имунния отговор. Проф. Кантарджиев обаче отбелязва, че според него в някои случаи може да се постигне достатъчна защита и с една доза, като конкретната схема трябва да бъде съобразена с характеристиката на съответната ваксина и с указанията на лекаря.

А трябва ли родителите да бързат да ваксинират децата още на 1 октомври? Според проф. Кантарджиев няма необходимост от имунизация още в първия ден на кампанията. В България обичайно през октомври все още няма активна циркулация на грипни вируси, а първите случаи започват да се доказват в края на октомври и през ноември. Епидемичното разпространение обикновено започва през втората половина на ноември.

Затова октомври е подходящият месец за имунизация. „Първите три седмици на октомври трябва активно да се търсят личните лекари, за да се осигурят ваксини както за децата, така и за възрастните хора“, съветва специалистът.

Тази година има и новост за най-възрастните хора – за първи път у нас ще се използва високодозова противогрипна ваксина за хора над 75-годишна възраст и за хора с тежки имунни дефицити. Тя съдържа по-висока концентрация на хемаглутинин от трите ваксинални щама. Причината е свързана с естественото отслабване на имунния отговор с напредването на възрастта – организмът има нужда от по-силно антигенно стимулиране, за да изгради адекватна защита.

Друг въпрос, който тревожи родителите, е дали детето може да се разболее от грип непосредствено след ваксинацията, преди да е изградило имунитет. Необходимо е време, за да се формира защитата, затова проф. Кантарджиев препоръчва в първите около две-три седмици след имунизацията да се ограничават контактите на детето с хора, които кашлят, кихат или имат симптоми на респираторна инфекция.

Нежеланите реакции след противогрипна ваксинация обичайно са редки. Възможно е да се появят повишена температура, отпадналост или други краткотрайни реакции. „Много рядко, на сто хиляди може би веднъж, се случва прояви на висока температура, отпадналост и детето да бъде вяло. Тогава веднага трябва да се търси медицинска помощ“, казва проф. Кантарджиев, като подчертава необходимостта сериозните реакции да бъдат своевременно оценявани и регистрирани.

Важно е родителите да не приемат автоматично всяко неразположение след ваксинацията като реакция от самата ваксина. В есенно-зимния сезон децата се срещат с множество други респираторни вируси и е възможно да се заразят с друг вирус около времето на имунизацията.

А що се отнася до живата назална ваксина – специалистът отново подчертава, че тя не е по-опасна от инактивираната само заради начина, по който е създадена. Когато обаче има съмнение относно здравословното състояние на детето, при хронично заболяване, имунен дефицит или определени белодробни проблеми, изборът трябва да бъде направен съвместно с лекар и обикновено се предпочита инжекционната ваксина.

В края на разговора проф. Кантарджиев отправи и няколко по-общи препоръки към родителите за предпазване на децата от респираторни инфекции през есента и зимата. На първо място той поставя разнообразното хранене и приема на необходимите витамини чрез пълноценна храна. Специалистът препоръчва на трапезата да присъстват повече пресни зеленчуци, включително червени и зелени чушки, като напомня, че доброто хранене не трябва да бъде измествано от модерни, но невинаги необходими продукти.

Вторият му съвет е свързан със закаляването, което трябва да започва, когато детето е здраво и времето е подходящо. А третият – да се ограничават контактите с хора, които са болни.

„Пихащи, кашлящи и сополявящи“ хора не трябва да бъдат близо до малките деца, шеговито отбеляза проф. Кантарджиев, визирайки добре познатата ситуация, когато възрастен с хрема или кашлица настоява да прегърне и целуне детето.

Защото една от най-важните защити срещу грипа и останалите респираторни инфекции започва именно от простото правило да не излагаме детето на ненужен контакт с болен човек – независимо колко добронамерено е желанието за една целувка.