Няма нищо по-добро за сърцето от това да се движим повече

Сърцето работи без почивка. Не го усещаме през по-голямата част от времето, не мислим за него в обикновения ден, а всъщност от неговата работа зависи всеки наш следващ ден. На 29 септември - Световния ден на сърцето,  вниманието отново е насочено към сърдечно-съдовото здраве, към профилактиката и към необходимостта да разпознаваме навреме сигналите, които тялото ни изпраща.

В този контекст потърсихме доц. д-р Красимира Христова - председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания, за да поговорим не само за заболяванията на сърцето, но и за начина, по който живеем, за стреса, съня, движението и онези привидно малки ежедневни избори, които постепенно могат да се превърнат във важни фактори за нашето здраве.

Може ли сърцето да се „умори“ не само от болест, но и от начина, по който живеем? Според доц. Христова постоянният стрес, недоспиването и високата интензивност на ежедневието са рискови фактори, които могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания и усложнения.

„Сърцето по принцип не може да се умори, тъй като е предвидено да работи непрекъснато. Но тогава, когато ние не се грижим за него с внимание, настъпват моменти, които водят до увреждане на сърдечния мускул“, обяснява тя.

Сред възможните последици са инфарктът и заболяванията, които могат да се развият при наличието на други рискови фактори и състояния, сред които диабет и нарушения, свързани с щитовидната жлеза. Част от тези заболявания и усложнения могат да бъдат предотвратени, а профилактиката според специалиста има огромно значение.

Ежедневният стрес е по-опасен за организма от еднократно преживяното напрежение, но тежестта на подобен момент зависи и от общото състояние на човека. При наличие на допълнителни заболявания, както и при хора в по-зряла или напреднала възраст, един силен стресов епизод може да има сериозни последици. Доц. Христова посочва като пример т.нар. стресова кардиомиопатия – състояние, което в някои случаи може да доведе до необходимост от лечение в интензивно отделение.

Затова е важно човек да слуша тялото си. Според доц. Христова организмът ни дава сигнали, които не бива да пренебрегваме.

„Тялото ни подсказва винаги кога трябва да отидем на лекар, за да можем да обърнем внимание на това, което се случва“, казва тя.

Един от примерите е сърцебиенето. То не бива автоматично да се приема като незначително оплакване, тъй като зад него могат да стоят различни причини – от спадане на хемоглобина до промени в нивата на щитовидните хормони. Внезапното или необичайно главоболие също може да бъде повод човек да измери артериалното си налягане и да установи, че то е повишено.

„Винаги по някакъв начин тялото е това, което сигнализира. Важното е да обърнем навреме внимание на тези сигнали, които то ни подава“, подчертава кардиологът.

В същото време човек може да се чувства напълно здрав, докато сърдечно-съдовият му риск постепенно нараства. С напредването на възрастта атеросклерозата води до промени в съдовете не само на сърцето, но и на целия организъм.

Доц. Христова обяснява, че това е процес, който не може да бъде напълно спрян, но развитието му може да бъде повлияно чрез начина на хранене, физическата активност и при необходимост чрез медикаментозно лечение.

„Това е процес, който въпреки нашите стремежи и въпреки желанието ни да бъдем дълголетници, в един момент няма как напълно да бъде преборен“, казва тя.

Медицината разполага и с различни рискови скали, чрез които се изчислява вероятността за развитие на сърдечно-съдов инцидент в следващите години. При оценката се вземат предвид възрастта, придружаващите заболявания, тютюнопушенето, артериалната хипертония, високите стойности на холестерола, предишни сърдечно-съдови инциденти и други фактори.

Особено важно е да не се поддаваме на заблудата, че младостта автоматично означава защита от сърдечно-съдови заболявания.

„По-скоро заблуждението е: аз съм млад и на мен няма да ми се случи“, посочва доц. Христова.

Именно при младите пациенти е необходимо повече внимание към сърдечно-съдовото здраве, тъй като и при тях инфарктът може да бъде тежък и дори фатален.

По време на разговора стана дума и за т.нар. „невидим инфаркт“ – понятие, което често се среща в популярни разговори. Доц. Христова уточнява, че такъв термин в този вид не се използва, но инфарктът не винаги протича с класическата болка, която хората очакват.

Това се наблюдава например при част от пациентите с диабет, при които инфарктът може да протече без типичната болка в гърдите. Това обаче не означава липса на симптоми. Може да има общо неразположение, гадене, отпадналост или дискомфорт, включително в коремната област, който човек може да свърже с проблем от страна на стомашно-чревната система.

Именно затова е важно да не се чака симптомите да станат драматични, преди да се потърси медицинска помощ.

Сърдечно-съдовите заболявания могат да се проявяват по различен начин при жените и мъжете. По думите на специалиста жените са категория пациенти, при които симптоматиката невинаги е типична.

При жените един миокарден инфаркт може да има различна клинична изява. Възможни са болка и тежест в областта на сърцето, които продължават дълго време, но при част от пациентките изследванията показват чисти коронарни съдове. Тогава се обсъждат промени в по-малките съдове – микроваскуларна дисфункция, която може да стои зад усещането за дискомфорт в областта на сърцето.

Това изисква различен диагностичен и терапевтичен подход.

„Профилактиката е тази, която не трябва да отлагаме, защото когато светне червената лампичка, вече ще бъде късно за нашите пациенти, когато не сме обърнали внимание навреме“, предупреждава доц. Христова.

Един от проблемите, които кардиолозите срещат най-често, е подценяването на профилактичните прегледи. Според нея човек без сериозни рискови фактори е добре поне веднъж годишно да посещава личния си лекар за профилактичен преглед.

Сред показателите, които могат да бъдат проследени, са артериалното налягане, липидният профил, кръвната захар, креатининът, чернодробните ензими и щитовидните хормони.

При наличие на заболявания като диабет, вече прекаран сърдечно-съдов инцидент или други значими рискови фактори, контролът трябва да бъде по-чест – поне на шест месеца, тъй като рискът от нов инцидент не може да бъде пренебрегван.

Интересен е и въпросът за ниското кръвно налягане. Обикновено вниманието е насочено към високите стойности, но и прекалено ниското кръвно може да бъде проблем при определени пациенти.

Това може да се случи например при хора, които приемат медикаментозна терапия, водеща до понижаване на артериалното налягане. При възрастните пациенти хипотонията може да бъде свързана с пресинкопи, синкопи и мозъчно-съдови проблеми.

Сърцето не почива и през нощта, а сънят е един от важните механизми за възстановяване на организма. Според доц. Христова нормалният нощен сън трябва да бъде между 6 и 8 часа.

„Тогава, когато се натрупват много часове безсъние, ние нарушаваме този циркаден ритъм, който е заложен в организма“, обяснява тя.

Нарушаването на циркадния ритъм може да повлияе на вариабилността на артериалното налягане и на нивата на кортизол. Това от своя страна може да увеличи риска за сърдечно-съдовата система.

Особено внимание специалистът обръща на хората, които работят на нощни смени или редуват нощен и дневен труд. Такива режими също могат да нарушат нормалния циркаден ритъм.

Ранните сутрешни часове са период, в който по принцип се наблюдава повишаване на артериалното налягане, а именно тогава често се случват и инфаркти и инсулти. Затова нарушаването на нормалния ритъм на организма може да се превърне в допълнителен рисков фактор.

Доц. Христова подчертава и значението на физическата активност. Намаленото движение само по себе си увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания.

А има ли значение дали човек спи по гръб или настрани? Според нея няма данни начинът на спане сам по себе си да представлява съществен сърдечно-съдов риск, тъй като сърцето е разположено в гръдния кош и не се притиска от съседните органи по начин, който да застрашава нормалната му работа. При бременните жени обаче се препоръчва да се избягва продължителното лежане по гръб в по-късните месеци на бременността поради възможното притискане на големите кръвоносни съдове.

В края на разговора остана един прост въпрос: ако човек трябва да направи само една промяна в ежедневието си в полза на своето сърце, каква да бъде тя?

Отговорът на доц. Христова е категоричен: повече движение.

„Преди всичко увеличете физическата активност. Няма нищо по-добро за сърцето от това да се движите повече, да спортувате, да имате активен начин на живот, за да можем да запазим сърцето си в добра кондиция“, съветва тя.

Световният ден на сърцето е повод да си припомним, че грижата за него не започва с първия симптом и не трябва да започва едва когато вече има заболяване. Тя е част от начина, по който живеем всеки ден – от това дали се движим, дали спим достатъчно, как се справяме със стреса, следим ли артериалното си налягане и дали намираме време за профилактика.

Защото сърцето ни не работи само когато мислим за него. То работи постоянно. И може би най-разумното, което можем да направим, е да не чакаме то да ни напомни за това.